Хранителна непоносимост и хранителни алергии - особености и различия
За разлика от хранителната алергия, в чиято основа лежи типична имунологична реакция от „бърз тип”, при хранителната непоносимост причините са много по-разнообразни и варират от забавен тип имунологични реакции, до ферментна недостатъчност и реакции, наподобяващи хронична хранителна интоксикация.
Понякога е възможно да се получат реакции от смесен тип, при които имаме елементи както на хранителна алергия, така и на хранителна нетолерантност.
Най-общо може да се каже, че при класическата хранителна алергия имаме бърз тип реакция, обусловена от имуноантитела от вида IgE, докато при типичната хранителна нетолерантност се активират имуноантителата от вида IgG. Затова и реакциите при хранителна алергия са много бързи и се проявяват до 2 часа след консумацията на определена храна, докато при хранителната нетолерантност реакциите могат да отнемат много повече часове, дори дни.
Ето и още няколко признака, по които можем да различаваме хранителната алергия от хранителната непоносимост. При типичната хранителна алергия симптомите обикновено включват: обриви по кожата, постоянно течащ нос, зачервяване и подуване, тежко и затруднено дишане, а крайната и най-тежка реакция е анафилактичният шок, при който имаме срив на сърдечната дейност и бронхоспазъм в белите дробове. При хранителна непоносимост, освен че реакциите се развиват много по-бавно, те са и много по разнообразни и включват: подуване на корема, чувство на тежест в стомаха, сънливост след нахранване, диария, запек, повишена раздразнителност, стомашни киселини, болки по мускулите и ставите, мигреноподобно главоболие, кихане, обриви и дори повръщане, както и много други. При някои хора е възможно да се прояви само един от изброените признаци, но при други може да се съчетават няколко. Освен това хранителната непоносимост може да се развие едновременно към няколко различни групи храни. Те могат да се проточат с месеци и години, ако не се установи и отстрани истинската причина – а именно хранителната непоносимост към определен тип храни или хранителни съставки.
Въпреки че хранителната алергия е доста по-опасна като изява и протичане, тя е много по-рядко срещана от хранителната непоносимост – счита се, че засяга не повече от 2-2.5% от хората, докато хранителната непоносимост, която е доста по-трудна за диагностициране, може да засегне до 40-45% от населението. Тя често остава неоткрита и много хора с хранителна непоносимост така и не разбират защо след нахранване с определен тип храна стават сънливи, изморяват се или лесно трупат килограми.
Може би най-известната от всички хранителна непоносимост е глутеновата ентеропатия, известна още под името цьолиакия. Тя е свързана с непоносимост към глутена – вид белтък, който се намира в житните култури – пшеница, ръж, ечемик, овес. Глутенът предизвиква специфично дразнене и възпаление на тънкочревната лигавица като с течение на времето, нейните гънки (чревни вили) се изглаждат и резорбцията и усвояването на храната рязко се влошава. Симптомите при цьолиакия са разнообразни, но най-често включват подуване на корема след нахранване, хронична диария, загуба на тегло, лесна уморяемост и др. Откриването на цьолиакията е трудна задача, като за най-достоверно изследване се счита тънкочревната биопсия, която визуализира изгладената тънкочревна лигавица. Единственото трайно и дефинитивно решение на проблема при болни с глутенова ентеропатия е спазването на безглутенова диета през целия им живот. За целта са разработени специални безглутенови продукти, които могат да се намерят в магазините за здравословни и диетични храни.
Друга също често срещана хранителна непоносимост е лактозната непоносимост към дизахарида лактоза, съдържащ се в млеката и майчината кърма. Тя се дължи на недостига на фермента лактаза в храносмилателната система на човека, който отговаря за разграждането на лактозата до глюкоза и галактоза. Симптомите са типични за хранителна нетолерантност и включват гадене, подуване на корема, диария, гадене, повръщане и др. Те се появяват сравнително бързо – до 2 часа след консумация на мляко или млечни продукти. Най-често лактозната непоносимост се установява още в детска възраст и детето престава да консумира мляко и млечни продукти или му се дават специални безлактозни млека. Дефицитът на ензима лактаза може да бъде генетично детерминиран и хората да се раждат с него, но е възможно да бъде и вторично придобит след прекарани инфекциозни или автоимунни чревни заболявания. Интересно е да се знае, че цьолиакията също може да доведе до лактазен дефицит. И в този случай единственото трайно решение остава диетата с изключване на мляко и млечни продукти или консумация само на специални такива, несъдържащи лактоза.
Други по-малко известни, но също значително разпространени непоносимости към хранителни съставки са хистаминовата непоносимост и непоносимостта към плодовата захар – фруктозата.
При всички хранителни непоносимости пациентите се повлияват добре след изключване на определената храна или съставка, която причинява описаните по-горе реакции. Трябва да се има предвид обаче, че поради сложната и пъстра картина и многобройните признаци, които предизвиква една хранителна непоносимост, тя може да бъде най-точно и професионално диагностицирана от медицински специалист – диетолог или гастро-ентеролог, с помоща на набор от изследвания и специално разработени тестове за хранителна непоносимост.
По-нататък ще се спрем в отделна статия на най-често използваните методи и тестове за професионално определяне на хранителна непоносимост към определени съставки или групи храни. А засега при евентуални признаци от изброените по-горе, просто се обърнете към диетолог, за да установи съответната хранителна непоносимост. В медицински център Здравословен Живот, след набор от първични прегледи, може да получите индивидуална диета и меню, което да е съобразено с нуждите и проблемите, които има вашия организъм.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
