Запечени зеленчуци на фурна с просо
Вкъщи ври и кипи, прекипява и вече превира. Вкъщи е работилница и ателие. За шоколад. Бонобни и торти.
Правя бонбони. За 2 дена направих хм…към 300? Ами май толкова ще са. Ще ме попитате- Ваня, бе ти на бонбони ли живееш? И ще ви отговоря, че живея заради бонбони. Обожавам да ги правя и макар че е много бавно, трудоемко и всяко едно бонбонче трябва да го пипна, оформя, облека в шоколад, посипя, да му изрежа ръбчетата, да го подредя…обичам да го правя. Лягам си в 3, ставам в 7 и обичам да го правя.
Е добре де, малко преувеличавам. Обичам повече да измислям нови вкусове, така че в момента имам измислени към 15 различни и все си мисля, че не са достатъчни и че това съвсем не може да е приличен брой бонбони, който да отразява всички комбинации на вкусове и аромати. В крайна сметка се примирявам с тоя факт, избирам 7-8 вида и ги правя. За теб, за мен, за мои приятели и познати, които знаят за страстта ми и искат къде по 5, къде по 25, къде по 55, за да подарят на техни познати…не мога да им откажа и затова в нас ври, кипи, прекипява и превира. И в буквален, и в преносен смисъл на думата.
Аз обаче редовно правя една основна грешка, когато имам много работа - забравям да обядвам и вечерям и цял ден гриза, каквото ми падне. Още от университета съм се научила на тоя вреден навик и много рядко имам “проблясъци”, когато правя нещо по въпроса и отделям 15 минути, за да си направя нещо бързо. В крайна сметка, няма кой да се погрижи за мен и ако аз не го правя, то кой би?
/Понякога ми се иска моят любящ мъж да чете какво пиша и да си записва рецепти. Тази е една от най-лесните, не ти трябват никакви кулинарни познания или умения, а ме радва толкова много! Толкова ми е вкусна…/
И вчера беше точно един от онези дни…в цялата суматоха, реших да си направя обяд, тъй че в някоя технологична пауза да седна и да обядвам. Както си му е реда - с вилица и на маса; седнала, а не права и в движение.
И понеже синоним на обяд за мен е салата с хлебче и тахан, то взе че ми писна ( прекипя ми ☺) и се реших да се поглезя. О…как само се поглезих :) Идеята взаимствах от една моя приятелка във фейсбук - Детелина. Една вечер късно й гледах албума с вкусотиите, които приготвя и видях снимка на запечени зеленчуци с купчинка кус-кус отгоре. Явно толкова силно ми се е запечатала идеята за това безкрайно лесно и още по-безкрайно вкусно ястие, че с просото, което имах и бях сварила, колебанията ми между супа, кюфтенца, хляб, коприва или комбинация с печени зеленчуци веднага отпадна.
След 20-ина минути запечените зеленчуци бяха готови, а тях направих по най-любимия ми начин. За който и ще пиша сега.
Не мога да не отбележа пак, че това е едно от най-бързите и вкусни ястия, което е богато на всички хранителни вещества - протеини, минерали, витамини, въглехидрати и полезни мазнини!
Рецептата може да се приложи за кус-кус, ориз, киноа, амарант, елда, бял боб, булгур, сварено жито и т.н. Най-обичам просо, заради ядковия му аромат и мекота, а в същото време просото е сред първенците по съдържание на фосфор, желязо, мед и манган.
Зеленчуците са сезонни, но тези в рецептата, които ми бяха налични, са моят фаворит за запичане във фурна.
ПРОДУКТИ:
• 200 гр. просо
• 4 глави стар лук
• 3-4 моркова
• 2 големи картофа
• 1 червена чушка
• 6-7 печурки
• 100 мл. червено вино
• 60 мл. зехтин
• чер пипер на зърна
• дафинов лист
• мащерка
• сол на вкус
Начин на приготвяне:
Просото се накисва за няколко часа за по-лесно увиране. Сменя се водата и се вари в съотношение 3:1, за да се поеме напълно. До момента на сервиране, просото се съхранява в съда, в който е варено, за да е топло и за да не изсъхва.
Зеленучците се почистват и се нарязват на едри парчета, като само картофът е нарязан по-дребно. В тази комбинация (картофи, моркови, лук, гъби, чушка), той е единственият, който не може да се яде суров и за да намалим времето за печене, трябва да го наситним.
Нареждат се в тавичка и се объркват с виното, зехтина и подправките.
/Виното може да замените с бира, със смес от вермут и вода, да сложите само вода, бульон, бяло вино. Но аз не отстъпвам пред запечените зеленчуци с вино и зехтин!/
Пече се около 15 минути на горно печене на 150º, след което се премества по средата на фурната за още 10.
За подправките - аз имам любими комбинации и почти винаги ползвам тях: картофи с дафинов лист, гъби с мащерка, черен пипер със зърнени - просо, ориз и т.н. Точно за това използвах тези три.
За по-екзотичен вкус, може да ползвате кимион, къри, куркума и чили;
За по-български вкус - чубрица, магданоз, чесън;
За “италиански” - риган, босилек, чесън;
А каква е вашата любима комбинация от подправки?
За поднасяне: на дъното на чиния се слагат запечени зеленчуци, отгоре – няколко топки просо /може да се оформи с лъжица за сладолед или обикновена/, полива се със зехтин, поръсва се с прясно смлян черен пипер и се гарнира със зелени и свежи подправки.
Много хранително, засища доста добре, а оставя чувство за лекота. Жалко, че нямам лук сега, пък не мога да изляза, че да сложа едни и за днес…
