Мутант в супата?
Представете си следната ситуация...
Септември 2020 г., софийски ресторант
– Добър ден.
– Добър ден, заповядайте!
– Едно меню, ако обичате!
– Разбира се.
След 5 минути:
– Избрахте ли си?
– Да, ако обичате, едни пържени картофки "BASF" с кетчуп "Кремиковци", ребърца "Michelin" по марокански и салата "adidas".
– За пиене?
– Един газиран "Shell" моля!
– Хляб желаете ли?
– Какъв имате?
– "Mason’s", "AlArabia", "Рос нефт" и "Bayer".
– Ох, знам ли вече, какъвто ми препоръчате, само да не е на "General Motors" че не мога да заспя от него.
– Не се безпокойте, вчера го спряха… Житото им "GM-multy active" било с ген на бухал, за да расте и нощем, но се оказало, че води до трайно безсъние. Ще ви препоръчам пълнозърнест на "Mason’s" - миналия месец спечели награда за най-малко странични ефекти.
– Добре, две препечени.
– За дамата?
- .....
– Здравкеее, опомни се! Тебе питат, в ресторанта сме, ще можеш ли да хапнеш нещо?
– Ааа… Аха… Не… Не ми п о н а с я вече.
– Имаме био меню, ако…
– Не, не можем да си го позволим, но ще ви помоля, понеже дамата май вече е само на системи, ако имате малко планктон?!
– …Ааа… нали знаете трябва да сме дискретни!
– Разбира се, разчитайте.
– Тук не сервираме, но ще ви завия за вкъщи.
– Много ви благодаря.
След 25 минути:
– Хареса ли ви господине?
– Ъъъ… Както обикновено :/
– Десерт ще желаете ли?
– Нещо по-така?!
– О, да, парфе "Suzuki" с гени на делфини и от последните диви пеперуди – силно еуфорично.
Ако този въображаем диалог ви се струва плод на параноична фантазия, ето ви малко reality check за отрезвяване:
ЩО Е ТО?
- Генно модифициран организъм е такъв, на които му е добавен ген от друг организъм. Идеята е един "полезен" ген, да кажем за студоустойчивост на някакво студоустойчиво растение, да се предаде на друго, така че то да може да вирее и на по-студено.
- Звучи прекрасно, но генното инженерство е твърде млада наука с много неизвестни. Така например генетиците не знаят къде точно ще се вгради новият ген в хромозомата. Не могат също да бъдат сигурни дали следващото поколение на новият организъм ще притежава същата генетична модификация.
- Освободени пък в природата, гените на новите организми могат да прескачат върху гени на други организми, последствията от което са още неясни, но от тук нататък контролът над разпространението на генетично модифицирани организми става невъзможен, което увеличава потенциалният риск, както за био разнообразието, така и за човешкото здраве.
- За да отговори на тези въпроси и предизвикателства, на науката са й нужни десетилетия. Но индустрията, поблазнена от новите възможности на генното инженерство, не желае да чака.
И К’О СТА’А ?!!
- 1982 г. учени на американския химически концерн "Монсанто" разработват първото генно модифицирано растение. Компанията е лидер в производството на пестициди за селското стопанство и насочва изцяло дейността си в посока "Биотехнологии". "Монсанто" патентова новите си сортове, чрез генна модификация ги прави устойчиви на своя токсичен пестицид "Roundup" и обещава на земеделците по-големи добиви. Компанията извършва световна инвазия на пазара на сортови семена, като изкупува над 50 специализирани фирми из целия свят и така реализира около 90% от търговията с ГМ семена, контролирайки почти 8% от световната обработваема земя.
Една от средносрочните цели на компанията е през 2020 г. всички сортови семена навсякъде да бъдат генно модифицирани и патентовани. За целта "Монсанто" ангажира цели научни институти и правителства. През 2005 г. компанията е изобличена за подкупването на държавни служители в Индонезия, за да прикрие научен доклад относно ГМ памук и е глобена с 1.5 милиона долара.
Апетитът за печалби и контрол над хранителните ресурси привлича и други химически гиганти в бизнеса, като "DowChemical" и "DuPont" , все корпорации, известни като разработчици на изключително вкусни неща като: напалм, ядрени бомби и диоксин. Те са в изключително добри "отношения" с властите във Вашингтон, които лобират из целия свят, за да защитят интересите им.
Последствията:
– През 1989 г. в САЩ избухва епидемия, причинена от хранителна добавка, съдържаща ГМ триптофан на японската фирма "Шоуа Денкп". Умират 37 души, а над 1000 остават инвалиди.*1
– Земеделците стават зависими да купуват всяка година нови семена, защото ГМ семената са терминатори и не се репродуцират.
– С годините пестициди изтощават земята, а плевелите стават резистентни към тях. Земеделците пък, за да надвият плевелите, завишават нивата на токсичните пестициди. (Това създава една отровна среда особено опасна в малки стопанства от третия свят, където селяните живеят непосредствено до нивите си.)
– Селата опустяват, а земеделието се индустриализира, това лишава милиони хора, от възможността сами да отглеждат прехраната си, а удължаването на продоволствената верига води до неминуемото оскъпяване на земеделската продукция.
– Годишно стотици фермери са подложени на съдебно преследване. Често посевите на фермери, отглеждащи конвенционално земеделие, биват заразени чрез прелитащи полени от съседни ГМ посеви и фермерите биват съдени за това, че са "нарушили патентното право" и "интелектуалната собственост". Типичен пример е случаят с канадския фермер Пърси Шмайзер, обвинен от "Монсанто" че незаконно е засадил рапицата "Round up ready". Шмайзер е принуден да води дълга съдебна битка, но в крайна сметка доказва, че естествено култивираната му рапица е заразена от тази на "Монсанто". Канадският фермер се превръща в символ на съпротивата срещу "биотехнологичните" корпорации.
– В Индия хиляди памукопроизводители са изпаднали в омагьосан кръг. Там на пазара вече няма семена за конвенционален памук и те са принудени да купуват ГМ семена и пестициди за тях от "Монсанто", което им излиза хиляда пъти по-скъпо. За да смогнат финансово, неплатежоспособните стопани прибягват до услугите на лихвари и примката около вратовете им така се затяга, че за няма 10 години се самоубиват 125 000 земеделеца. Да, 125 000 не е грешка. ("The GM genocide", Daily mail, November 2008)
– Нарастват случаите на генетично замърсяване, което се отразява сериозно на популациите на пчели и пеперуди особено в САЩ, където голям дял от обработваемите земи са посети с ГМО. Както знаем, пчелите са основният естествен опрашител на растения сред насекомите и като такива представляват важен фактор за опазване на био-разнообразието.
– Германия, Франция, Австрия, Унгария, Гърция и Люксенбург забраняват отглеждането на генно модифицирана царевица MON 810 с аргумента, че крие рискове за биоразнообразието и човешкото здраве.*2
Авторът представя ситуацията в България:
България е една от страните с най-голямо био-разнообразие в Европа и относително чиста (все още) околна среда, с традиции и име в отглеждането на маслодайна роза, тютюни, лозя, овошки и зеленчуци. Известни са и качествата на българското кисело мляко, овче сирене и богатият на витамини пчелен мед. Все предпоставки за развитието на най-перспективното и доходно земеделие – производството на екологично чисти био-продукти. Това налага българското правителство да води изключително отговорна политика в тази област.
- През 2005 г. народното събрание приема един силно рестриктивен спрямо ГМО закон. Независимо от това в края на миналата година край Шумен бяха открити полета , незаконно засети с генно модифицирана царевица.
– През ноември 2009 г. представителят на "Монсанто" за България заявява на Националния панаир на семената: "Законодателството се променя много бързо и много скоро ще имаме възможност да засяваме генетично модифицирана царевица."
– Дни по-късно, на 27 ноември, Правителството внася в Парламента законопроект за генно модифицираните организми, който изцяло отговаря на очакванията на "Монсанто". Мотивът за внасянето на новия закон е, че Еврокомисията ни го налагала и ни грозяла опасността от налагане на санкции, което звучи много пресилено в момент, когато Еврокомисията обмисля да разшири правото на страните-членки да решават сами дали да култивират ГМ растения. Премиерът даже увери, че е против "генно модифицираните същества"! И Правителството било против, което не попречи на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, на съвещания на Съвета на министрите на Европа, да гласува ТРИ ПЪТИ "ЗА" освобождаването и вноса на определени ГМ култури в рамките на ЕС.
– Законопроектът предизвика силно възмущение в обществеността. Редица неправителствени и браншови организации се обединиха в инициативен комитет "България свободна от ГМО". Организираха се шествия и протести из цялата страна.
– В подкрепа на законопроекта и "биотехнологиите" американският посланик Джеймс Уорлик публикува статия във в-к "Сега", в която дипломатът класифицира аргументите на противниците на модифицираните култури като "дезинформация и необосновани страхове". Някои видяха в това груба намеса във вътрешните работи на страната.
– След сага от преговори и заседания на Комисията по околната среда и водите към Парламента управляващите привидно отстъпиха. Министър-председателят Б. Борисов и Председателят на Народното събрание Цецка Цачева дадоха уверения пред медиите и в лични срещи с протестиращите, че ще се съобразят с всички техни искания и специално, че няма да допуснат ГМО извън лабораториите.
– Само след няколко дни се разбра че обещанията няма да бъдат спазени. Комисията по околната среда и водите гласува законопроекта на второ четене, даже без да изслуша исканията на неправителствените организации. Законопроектът в последния му вариант дава зелена светлина за полевите експерименти с ГМО и освобождаването им в природата. Освен това отстоянието за посев на ГМО от защитените територии по "Натура-2000" не обосновано се намали от 30 на 10 км., което, ако погледнете картата, ще видите, че е крайно недостатъчно, за да гарантира неразпространението на ГМО върху българска земя.
КАКВО СЛЕДВА? Три възможни сценария за промените в закона за пускане на ГМО в природата
1. Сценарий - белият кон: В последния момент Б.Б. се явява на бял кон и ритва закона, налагайки изменения, които да удовлетворят общественото мнение, което е абсолютно в негов стил. Остава открит въпросът за евентуалния ангажимент на Борисов към американския посланик и Председателя на ЕК Барозу (явен лобист и привърженик на ГМО).
2. Сценарий – най-вероятен: Когато четете този текст, новият закон ще е минал най-вероятно и на второ четене в пленарна зала. Най-вероятно Президентът, както обяви по-рано, ще наложи правото си на вето и ще го върне за преразглеждане (а има и да си връща за "Втора ядрена"), после най вероятно в парламента ще му бъдат направени 1-2 козметични промени, както стана със Закона електронните съобщения. После закономерно текстът ще отиде в печатницата и "Държавен вестник" официално ще обяви началото на края на българската продоволствена независимост.
3. Сценарий – продължение на втория, също така обречен: Президентът прибягва и до втората си закана, а именно да внесе в парламента предложение за свикване на референдум по въпроса. Тakова развитие ако не друго, поне ще покаже на практика, че Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е трудно приложим. Първо - защото решението за свикване трябва да бъде взето от мнозинство в народното събрание (алтернативата е събирането на подписка "съдържаща подписите на не по малко от 500 000 български граждани с избирателни права") и второ - даже да се стигне до национален референдум, за да бъде прието решението му, в гласуването трябва да участват не по-малко гласоподаватели от участвалите в последните парламентарни избори. В цифри казано 60.2% или 4.2 млн. души. Дали това е постижимо е трудно да се гадае. От една страна имаме голямо обществено неодобрение на ГМО (между 71% и 80% от запитаните според различни соц. агенции) от друга страна, най-големият досега протест срещу ГМО събра едва 1000 души.
Глас народен – глас божи, но когато само шепти, дори сам не се чува.
Автор: www.Dnevnik.bg
