Опасни заболявания, пренасяни чрез храните – паразитози
Освен вирусите (вижте цялата статия ТУК) и бактериите (вижте цялата статия ТУК), за които вече писахме в предишни статии, съществуват и няколко много разпространени заболявания, които се причиняват от по-едри паразити – едноклетъчни или многоклетъчни, които също попадат в човешкия организъм предимно по хранителен път.
От едноклетъчните паразити, пренасяни чрез храните по-важни са причинителят на амебната дизентерия – Entamoeba histolytica и причинителят на гиардиазата – Giardia lamblia. От многоклетъчните паразити най-разпространени са причинителите на различните видове тении, глистите и трихинелозата.
Всички тези паразити могат да попаднат в човешкия организъм целогодишно, но особено благоприятни условия за тяхното разпространение се създават през по-топлите месеци, следователно лятото е сезон, през който превантивните мерки спрямо тях трябва да бъдат на най-високо ниво.
Нека първо разгледаме накратко причинителя на амебната дизентерия - едноклетъчен организъм значително по-едър от микробите и видим с обикновен микроскоп, наречен Entamoeba histolytica. Заразяването с него става основно по контактно-битов път чрез замърсени ръце при лоша лична хигиена, заразена храна или вода. Паразитът след като попадне в чревния тракт на човека, буквално започва да се храни с червени кръвни клетки (еритроцити) и може да причини язви на различни места (най-често в дебелото черво), както и гнойни огнища. Характерни за това заболяване са коремните болки, температура, повръщане, тежка и продължителна диария с кръв и слуз, намаляване на телесното тегло, обща отпадналост. Заболяването може да продължи месеци и години, но за щастие, не е толкова често срещано в умерения климатичен пояс. Най-много боледуват хората в страните с целогодишно топъл климат, като близо 10% от населението на планетата боледува от амебна дизентерия. Лечението се извършва със специфични антипаразитни медикаменти.
Друг сравнително често срещан едноклетъчен паразит в храните е причинителят на ламблиазата – Giardia lamblia. Той попада в организма обикновено през устата, заселва се в стомашно-чревния тракт и предизвиква гадене, повръщане, болки в корема и диария, обща отпадналост, загуба на тегло, възпаление на жлъчния мехур. Описани са епидемии на ламблиаза, предавани чрез питейна вода, ягоди, сладолед, салати, марули и други сурови зеленчуци. Основната причина за избухването им е неспазване на основни хигиенни принципи – добро измиване на зеленчуците и правилно съхранение на храните преди консумация, както и лоша лична хигиена на персонала, зает с приготвянето им. Тази паразитоза също може да продължи дълго – с месеци и години, а лечението отново се извършва със специфични антипаразитни средства.
Едни от най-известните и често разпространени многоклетъчни паразити, предавани чрез храните са глистите, латинското наименование на паразита е Ascaris lumbricoides и изглежда като тънък вретенообразен бял червей, като мъжките глисти достигат дължина 15-20 см и са подвити в единия им край, а женските са по-едри – 20-40 см и са заострени в единия си край. Те обитават тънките черва на хората, в които се развиват след като яйцата им попаднат в организма при консумация на замърсени зеленчуци или горски плодове, както и замърсени с яйца, неизмити ръце. Когато попаднат в тънкото черво от яйцата се излюпват личинки, които пробиват чревната стена и попадат в кръвообращението. Оттам личинките се разнасят из целия организъм, като засядат в белия дроб, защото имат нужда от кислород за развитието си, поради което разрушават фините капиляри на алвеолите. Много от тях се пренасят чрез слузестия бронхиален секрет в устната кухина, откъдето при преглъщането на слюнката отново попадат в стомаха и оттам – обратно в тънките черва. Там вече личинките започват да растат и се превръщат в половозрели червеи, които започват да се съвокупяват, след което женските глисти започват да снасят яйца. Един половозрял женски глист може да снесе до 200 000 яйца за едно денонощие. Голяма част от яйцата попада с фекалиите в почвата, където след около 3 седмици доузряват и стават заразни. Яйцата на глистите могат да издържат и да останат жизнеспособни до 5-7 години в почвата, като полепването им към различни растения – зеленчуци и плодове, консумирани от хората, затваря цикъла на тяхното разпространение. Оплакванията, които зрелите глисти и техните личинки предизвикват са от страна най-вече на белите дробове, стомаха и червата. От страна на белия дроб – симптоми наподобяващи пневмония, със суха или влажна кашлица, задух, болки в гърдите, повишена температура и др. От страна на стомашно-чревния тракт – гадене, повръщане, намален апетит, блудкав вкус в устата, извратен или вълчи апетит. При намножаване на огромен брой паразити в червата, може да се стигне дори до запушване и разкъсване на черва с последващ перитонит. Възможно е също те да предизвикат запушване на жлъчни пътища с жлъчни колики и жълтеница. Общите симптоми са главоболие, световъртеж, разстройства на съня, обща отпадналост и др. Нерядко присъствието на глисти води до алергични реакции – уртикариални обриви, астматичен бронхит, конюнктивит. Доказването на глисти в организма става чрез вземане на проба от изпражнения и изследването и за наличие на яйца. Лечението се извършва със специфични противоглистни препарати и в повечето случаи е много ефективно.
За разлика от глистите които са кръгли червеи, при говеждата тения (Taeniarhynchus saginatus), която принадлежи към плоските червеи, жизненият цикъл е по-сложен и преминава през организма на различни чифтокопитни животни – крави, биволи, овце, кози и др., които служат като междинни гостоприемници. В стомаха на животното от яйцето на тенията се излюпва специфична форма, наречена онкосфера и притежаваща специални израстъци – кукички, с които пробива чревната лигавица, попада в кръвообращението и засяда в мускулатурата на животното, където се превръща в личинка, наречена цистицеркус. При консумация на недобре изпечено или сурово месо от хората, цистицеркусите попадат в червата на човека и там от тях израства зрялата тения, наречена сколекс. Сколексът може да достигне дължина между 6 и 12 метра. Тялото му се състои от членчета които могат да се отделят от него и да се придвижват самостоятелно. Освен че биват изхвърлени във външната среда чрез изпражненията, по време на сън отделни членчета могат да изпълзят навън през ануса на гостоприемника и да бъдат открити в неговото бельо. Веднъж попаднали във външната среда те се полепват по пашата на едрия и дребен рогат добитък и отново попадат в междинния си гостоприемник. Така цикълът на тяхното развитие се затваря и се повтаря отново.
Заболяването при хората може да протече и безсимптомно, но по-често се наблюдават общи симптоми като главоболие, гадене, световъртеж, сърбеж около ануса, болки в корема и др. Възможни са и алергични кожни реакции, които дават отражение и на кръвната картина. Най-точната диагноза е микроскопският оглед на зрелите проглотиди и доказването на яйцата в изпражненията на болния. Лечението започва със специална очистителна клизма и антипаразитни препарати. За профилактиката е много важно да не се консумират неизмити зеленчуци, да не се пие вода от необезопасени водоизточници и редовно да се измиват ръцете след дефекация. Няколко години след излекуването им е добре болните да минават редовно на профилактични прегледи.
Много подобна на говеждата тения е и свинската (Taenia solium), която също е плосък червеи и двете много си приличат по цикъл на развитие и анатомично устройство, само че при свинската тения междинен гостоприемник се явяват свинете. Протичането на заболяването при двете тении е подобно и затова понякога се налага да се правят специфични лабораторни и микроскопски изследвания, за да може точно да се определи причинителя на паразитозата.
Друг опасен паразит от групата на плоските червеи е кучешката тения (Echinococcosis), наричана още ехинококоза. При нея обаче, човекът и някои тревопасни животни се явяват междинни гостоприемници, а краен гостоприемник са кучетата. За разлика от другите две тении, кучешката е много къса и се състои само от 3-4 членчета, загнездени в храносмилателния тракт на кучето и пълни с яйца. След узряването си яйцата започват да се изхвърлят в околната среда чрез кучешките изпражнения и да замърсяват почвата, растенията и всякакви предмети, като заразяване е възможно да настъпи и при пряко общуване с опаразитени кучета. Веднъж попаднали в храносмилателния тракт, яйцата се превръщат в личинки, които пробиват чревната лигавица и попадат в кръвообращението, а оттам се разнасят до различни органи – бял дроб, черен дроб, далак, дори мозък. Веднъж загнездили се в даден орган, екинококовите личинки се превръщат в гроздовиден тумор изпълнен с кисти, който бавно нараства. В зависимост от локализацията на екинококовите кисти в конкретен орган, оплакванията могат да бъдат различни. При големи ехинококови формации често оперативното отстраняване е единственият ефективен начин на лечение. Затова е изключително важно домашните кучета редовно да минават профилактичен преглед и да се обезпаразитяват, както и да не се допуска пряк контакт с непознати кучета.
Накрая нека кажем няколко думи и за трихинелозата, причинявана от малък червей наречен Trichinella spiralis, който има изключително широк кръг гостоприемници измежду дивите, домашните животни и човека. Интересното при нея е, че зрелият червей е живораждащ, а ларвите му имат свойството да се загнездват в напречнонабраздената мускулатура, в която образуват изключително устойчиви на външни въздействия капсули и там изпадат в състояние на анабиоза и могат да преживеят така изключително дълго време. Животните се заразяват с трихинелоза от други животни, когато хищник изяжда плячката си например или изяжда труп на умряло животно. Друг интересен момент при трихинелозата е, че целият и цикъл на развитие се извършва в един и същ организъм, който се явява първоначално междинен, а после и краен гостоприемник. Веднъж попаднали в стомашно-чревния тракт на гостоприемника, под влияние на стомашния сок и ензимите, капсулите на трихинелозните ларви се разпадат, ларвите излизат навън и след 5 дни зрелите женски ларви започват да раждат нови, които се разнасят по кръвен и лимфен път в организма, но избирателно се загнездват в напречнонабраздени мускули – дихателна и дъвкателна мускулатура, диафрагма и др.
Хората най-лесно се заразяват с трихинелоза от заразени домашни или диви свине чието месо не е преминало контролен ветеринарен преглед. Възможно е заразяването и от колбаси или мезета, направени от сурово месо, което не е преминало топлинна обработка. Откриването на трихинелите е възможно само при внимателен микроскопски оглед на парченца месо, взети от подходящи напречнонабраздени мускули и се извършва от ветеринарен лекар.
Заболяването започва с постепенно повишаване и задържане на температурата, отоци по лицето, болки в мускулите при гълтане, дъвкане, дишане, ходене и движение на очите. Понякога в началото са възможни повръщане, разстройство и болки в корема. Нелекуваната трихинелоза може да има фатални последици, затова при съмнение веднага трябва да се потърси лекарска помощ. Лечението се извършва със специални антипаразитни препарати и симптоматични средства в зависимост от картината при конкретния болен. За профилактиката е изключително важно да не се консумира непроверени и сурови меса, домашните свине да не се пускат свободно из дворовете, а при клането им винаги да се вземат проби от диафрагмата и междуребрената мускулатура на свинята и да се пращат във ветеринарната служба за изследване, като месото се консумира, след като е получен негативният резултат от изследването за трихинелоза.
Въпреки многобройните паразити, които дебнат за своя шанс да попаднат в човешкия организъм, този шанс може да бъде сведен до минимум при разумен подход към храните, които слагаме на трапезата, поддържането на редовна лична и обществена хигиена, спазването на добри санитарни и кулинарни практики, високо ниво на качествен контрол при получаването, преработката и консумацията на храните.
Добър ефект за лечение на тези опасни паразитози дава и био-резонансната фрек-терапия, която унищожава и елиминира паразитите в организма на човека по един достъпен, безболезнен, безвреден и ефективен начин.
Медицински център "Здравословен живот" започва есенния сезон с голям диапазон от нова диагностична и терапевтична апаратура: био-резонанс, био-скенер, био-резонансен уред „Фрекс” за лечение на огромен брой инфекции, вируси, паразити, както и йонен детоксикатор за изчистване на важните системи във вашето тяло. Побързайте да си направите нужната консултация с наш специалист и посрещнете хладното време здрави, силни и подготвени.
Ето ги и цените: био-резонанс изследване + консултация и назначаване на програма - 80 лв.; био-резонансната терапия с уреда "Биорезонансна терапия - Фрекс" - за един сеанс/процедура - 20 лв., за три последователни сеанса/процедури - 45 лв., за пет процедури - 70 лв., а за 10 сеанса - 120 лв.; изследвате с био скенер - 40 лв.; детоксикация - 20 лв. Прегледите се осъществяват след предварително записване на час. Може да се регистрирате ТУК или да се свържете с Венета Маркова на телефон: 0888 77 22 65.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
