Добрият, лошият и... незаменимият холестерол
Откакто теорията за “лошите” мазнини в храната завладя света през 70-те години на миналия век, вече няколко десетилетия холестеролът е символ на злото при сърдечно-съдовите заболявания, тъй като той е основният фактор за атеросклероза и запушване на кръвоносните съдове. Дали обаче всички гневно настроени хора срещу тази толкова демонизирана субстанция от групата на простите мазнини знаят, че без холестерол животът ни би бил невъзможен, защото той е изходното вещество за синтезиране на:
• жлъчните киселини, без които разграждането на мазнините е невъзможно;
• хормоните на надбъбречните жлези;
• мъжките и женските полови хормони;
• един от най-ключовите витамини – витамин Д.
Освен изключително важните функции на холестерола, изброени по-горе, той участва и в многобройни други все още неизяснени, но важни за метаболизма процеси.
Това ни изправя пред един от многобройните парадокси, така характерни за биологията и медицината, а именно – всяко нещо може да бъде полезно или вредно, в съответните определени граници. Наличието на холестерол в човешкия организъм обаче е задължително за неговото нормално функциониране. Всеки средностатистически човек има около 250 мг холестерол в тялото си. Освен че го получава в готов вид от някои животински храни, човек е в състояние и да синтезира собствени количества холестерол в организма си. При нормален метаболизъм човек може да синтезира до 10 мг холестерол на килограм от теглото си дневно. При някои хора обаче, поради неизяснени все още причини, количеството холестерол, което организмът им синтезира сам, е доста по-високо, затова те трудно понижават нивото на холестерола си дори с лекарства. Тук може би е моментът да споменем и добре известния факт, че холестеролът в организма съществува под две основни форми (фракции) – т.н. «добър» и «лош» холестерол. Добрият холестерол, наричан научно HDL-холестерол (от high density lipoproteins cholesterol), е фракцията на холестерола, която не причинява вреди и не предизвиква налепване на плаки по стените на кръвоносните съдове. За разлика от него, лошият, наричан още LDL- холестерол (от low density lipoproteins cholesterol), е именно причината да се образуват натрупвания и втвърдявания в стените на кръвоносните съдове (наричани плаки), които стоят в основата на атеросклеротичния процес в кръвоносните съдове. Атеросклерозата за съжаление е неизбежен процес, който се засилва с напредването на възрастта, но при един здравословен начин на живот, той напредва много бавно и може да предизвика тежки нарушения на кръвообращението едва в много напреднала възраст.
При един нездравословен начин на живот обаче, при който хората прекаляват с:
• консумация на животински храни с високо съдържание на наситени мазнини;
• консумация на сладки храни с високо съдържание на прости въглехидрати – глюкоза, фруктоза, захароза (бяла захар) и др.;
• тютюнопушене;
• повишена консумация на алкохол;
• дълготрайно поддържане на повишено ниво на стрес в организма (дистрес);
• липса на достатъчно движение и физически упражнения (обездвижване), атеросклеротичните процеси може да се ускорят и да настъпи преждевременно затлачване и запушване на малките кръвоносни съдчета в мозъка (исхемичен инсулт) или в сърцето (коронарен инфаркт). Разбира се, не бива да се пренебрегва и ролята на генетиката в тези случаи, защото ако родителите и близките на един човек са били по-податливи на атеросклероза, логично е да се очаква, че и при него ще бъде налице генетична предразположеност към този процес. Именно тези хора би трябвало с повишено внимание да се отнасят към всички важни фактории на здравословния живот, споменати по-горе и да полагат специални грижи по отношение на хранителния си режим, движението и борбата със стреса. Безбройни са примерите, които показват, че дори при еднояйчни близнаци здравословният и съответно нездравословният начин на живот водят до коренно различни резултати.
Накрая нека покажем в табличен вид, стойностите на добрия, лошия и общия холестерол (който е сумата от двете други фракции), за да може всеки да се ориентира къде стоят неговите стойности при лабораторно изследване на холестерола.
Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l [1]
| показател | желателно | гранично | болестно |
| Общ холестерол | < 5,2 | 5,2 - 6,5 | > 6,5 |
| LDL-C | < 4,0 | 4,0 - 5,0 | > 5,0 |
| HDL-C | > 1,0 | 1,0 - 0,9 | < 0,9 |
| LDL-C/HDL-C | < 4,0 | 4,0 - 5,0 | > 5,0 |
Най-важна е стойността на лошия холестерол, както и съотношението лош към добър холестерол, което е показано в най-долния ред на табличката. Когато имаме гранични или болестни стойности на холестероловите фракции се говори за хиперхолестеролемия. Това не е заболяване само по себе си, но е предпоставка за натрупване на атеросклеротични плаки по стените на кръвоносните съдове, чийто краен резултат са стесненията и запушванията на малките съдчета в мозъка, сърцето и други жизненоважни органи. Вижда се, че е най-добре съотношението между лошия и добрия холестерол да бъде под 4.0. Тогава рискът от атеросклеротични процеси е минимален.
Препоръчителният прием на холестерол с храната е до 300 мг дневно при хора с нормални стойности. Той обаче може да бъде допълнително ограничен при пациенти с високи и рискови стойности, както и при пациенти, трудно поддаващи се на смъкване на холестерола с лекарства. Когато отклоненията в нивата на общия, лошия и добрия холестерол са в рамките на граничните стойности тяхното регулиране и нормализиране, в огромната част от случаите, е напълно възможно Това може да стане чрез спазване на цялостна оздравителна програма, включваща здравословен двигателен и хранителен режим с намален внос на тежки наситени мазнини, захари, рафинирани храни; мерки за борба със стреса и вредните навици; специални хранителни добавки, подпомагащи снижаването на холестерола и много други мерки, които подпомагат връщането към нормални здравословни нива на холестерола. Запишете се за изготвяне на индивидуална оздравителна програма в нашия медицински център „Здравословен Живот” тук.
Въпреки, че холестеролът е може би най-важният фактор на мастната обмяна в организма, не бива да се пренебрегва ролята и на другите групи мазнини като триглицеридите и транс-мастните киселини, които обаче ще разгледаме по-нататък в отделни статии.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
Използвана литература:
WIKIPEDIA
