Последните изисквания за обозначаване и обявяване наличието на ГМО в хранителните продукти на българския пазар
След бурните събития и масовото народно недоволство от предложените изменения и допълнения в закона за генетично-модифицираните организми, страстите вече се поуталожиха, благодарение на почти пълното съобразяване на законодателите с волята на народа. Все пак както всички знаем, писаните закони са едно, а тяхното реално и практическо приложение обикновено изглежда доста по-различно. Ето защо е добре да се знае как реално в нашето ежедневие ще можем да се информираме и съответно да контролираме наличието на ГМО в хранителните продукти, които купуваме. Най-достъпният и лесен начин за това е разбира се внимателното запознаване с информацията изнесена на етикета на съответния продукт.
Етикетирането на ГМО пряко се регламентира от член 74 съществуващ още в стария закон за ГМО (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) чиято алинея първа гласи следното: “На всички етапи от пускането на ГМО на пазара като продукти или съставка на продукти етикетирането и опаковането им трябва да съответстват на изискванията в разрешението, издадено от министъра на земеделието и храните.”
А според алинея втора към същия член: “На етикета на продукта трябва да бъде поставена следната минимална информация:
1. търговско наименование на продукта;
2. изразът: "Този продукт съдържа генетично модифицирани организми";
3. наименованието на ГМО;
4. име, съответно наименование и адрес, съответно седалище на лицето, което е отговорно за пускането на ГМО на пазара - производител, вносител или дистрибутор;”
Важен контролен механизъм за потребителите осигурява точка 5 към въпросната алинея, която изисква на етикета да има: “ информация за начина на достъп до регистъра по чл. 69”, който член именно гласи:
“(1) В Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа в електронен вид публичен регистър на издадените разрешения за пускане на ГМО на пазара.
(2) Електронният регистър по ал. 1 е част от информационната система по чл. 4, ал. 2.
(3) На вписване в регистъра подлежат обстоятелствата и данните, съдържащи се в разрешението за пускане на ГМО на пазара.
(4) В регистъра се вписват и промените в данните и обстоятелствата по ал. 3.
Въпреки, че последните промени в текстовете на новия закон за ГМО още не са публикувани в “Държавен вестник”, това което вече се знае официално от пресата и обсъждането на текстовете в Народното събрание е, че съдържанието на ГМО в хранителен продукт задължително ще се обозначава с по-големи букви в сравнение с другата част от надписа върху опаковката и с различен цвят и шрифт.
Текстът е приет на второ четене в парламента и би трябвало да остане непроменен при официалното публикуване на допълненията и измененията към Закона за ГМО.
Интересен е въпросът, каква е допустимата норма за наличието на ГМО в даден продукт, над която е задължително обозначаването на ГМО в продукта. Според последните промени в европейското законодателство наличието на ГМО в количество над 0.9% задължително изисква етикетиране. Това важи и в случая когато даденият продукт е произведен по методите на органичното или наричано още био-земеделие. По същия начин допустимият праг от 0.9% важи и за продуктите произведени по конвенционални методи, като се приема че наличието на ГМО до 0.9% може да се дължи на случайно или неизбежно технологично замърсяване. Ако този праг бъде преминат при конвенционалните продукти обаче – етикетирането на ГМО е абсолютно задължително, а при органичните био-продукти надхвърлянето на този праг е абсолютно недопустимо и изисква инвалидиране на техния био-сертификат. В някои държави на база местно законодателство са въведени и обозначения „без ГМО” или „без генетично инженерство”, което означава, че продукта е 100% чист от ГМО. Такива продукти е възможно да бъдат открити и на българския пазар поради масовия внос на органични и био-продукти от целия европейски съюз. В България обаче липсва нормативна база за такова етикетиране.
И така - към момента на българския пазар универсалният допустим праг над който ГМО задължително се обозначават върху етикета на даден продукт е 0.9% - независимо дали продуктът е произведен по конвенционален или биологичен метод.
Как на практика се извършва контрола върху наличието на ГМО в хранителните продукти можем да разберем директно от сайта на Столичната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве СРИОКОЗ, където можем да прочетем следното:
“Пробите за изследване на ГМО по ДЗК в съответствие с Ръководството за контрол на генетично модифицирани храни се пробонабират от здравните инспектори на 28-те РИОКОЗ и се предоставят в Националната лаборатория за контрол на генетично модифицирани храни към Столична РИОКОЗ. Броят и вида проби за изследване по Държавният здравен контрол /ДЗК/ се определят от годишно изготвен план, съобразен с Министерство на здравеопазването, след консултация със служители от Столична РИОКОЗ относно кои проби са подходящи за анализ, в кои видове се наблюдават наднормени стойности, в кои региони на България е уместно да се извърши пробовземането, от кои обекти на проверка и пр.
След провеждане на анализите, протоколите с получените резултати се изпращат до съответната РИОКОЗ, а те от своя страна уведомяват обектите на проверка и предприемат съответните мерки. При установяване на наднормени стойности /над граничната стойност 0,9%/ се уведомява и Министерство на здравеопазването.” http://www.sriokoz.com/documents/temi/hrani/Internet%20GMO%20food_sept_09.htm
В заключение можем да обобщим няколко прости и практични правила за българския потребител по отношение етикетирането на ГМО в хранителните продукти:
1. Наличието на ГМО в даден хранителен продукт задължително ще се изписва с по-големи букви в сравнение с другата част от надписа върху опаковката както и с различен цвят и шрифт
2. Ако липсва текст за наличие на ГМО в даден продукт, това би трябвало да означава, че съдържанието на ГМО в продукта не надхвърля 0.9%
3. Подробностите от издаденото разрешително за който и да е хранителен продукт съдържащ ГМО над 0.9% би трябвало да са достъпни чрез публичния електронен регистър който Министерството на Земеделието и Храните е задължено да поддържа по Закона за ГМО
Освен това в България съществуват три лаборатории за контрол на генетично-модифицираните храни – две държавни лаборатории в София и една частна лаборатория във Варна, в които е възможно да бъде установено наличието и процентното съдържание на ГМО в даден хранителен продукт. Дали обаче капацитетът на тези лаборатории е достатъчен за ефективен контрол на целия пазар? И доколко съществуващите органи и механизми за контрол ще са в състояние да гарантират спазването на иначе сериозните рестрикции по отношение на ГМО, залегнали в последните законодателни промени? Дали наистина ще успеем да превърнем България в зона “без ГМО”?
Тепърва предстои да видим.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
