Ролята на хранителния режим в сезона на алергиите
Алергията представлява защитна свръхреакция на организма спрямо чужди тела проникнали в него, при която той проявява свръхчувствителност и реагира неадекватно на дразнителите (т.н. алергени). Алергените обикновено са белтъчни тела от най-разнообразен произход, но могат да бъдат и други вещества, например метали, пластмаси и дори непречистена вода. Възможни са алергични реакции, които се провокират и от фактори на околната среда – слънчева светлина или студ например. Понякога дори липсва конкретен физически дразнител – такава е например стресовата алергия, която се отключва при прекомерно силно и дълго излагане на стрес на организма.
Видове алергии
Алергичните изяви се дирижират от имунната система на организма и са доста сложни и разнообразни като бързина, тежест и локализация на реакцията. Според механизма на осъществяване на реакцията, те се делят на специфични и неспецифични имунни реакции. При неспецифичните реакции липсва предварителна сенсибилизация, затова те се получават още при първия контакт на алергена с организма. При него директно се отделят специфични вещества (медиатори на алергията) и предизвикват алергичната реакция.
Според скоростта на протичане при специфичните реакции се различават алергични реакции от бърз и забавен тип. Реакциите от бърз тип се наричат още антитяло-зависими, защото при тях се образуват много бързо защитни белтъци (антитела), чието предназначение е да атакуват навлезлите в организма алергени и да ги отстранят или обезвредят. Тези реакции на свой ред се подразделят на още три вида, в зависимост от конкретния механизъм – анафилактични, цитотоксични и имунокомплексни. Общото при всички тях е, че реакцията настъпва бързо – от няколко минути до няколко часа.
При алергичните реакции от забавен тип, симптомите могат да настъпят след 1-2 дни и те се причиняват от сенсибилизирани клетки на имунната система (Т-лимфоцити). Забавеният тип реакции се наблюдават при наличие на някои инфекциозни агенти в организма – туберкулоза, сифилис и др., както и при смесен тип алергични реакции каквито се наблюдават понякога при бронхиална астма, алергичен ринит, контактен дерматит, хранителна непоносимост и др.
Най-често срещаните алергии
Установено е, че склонноста към алергични реакции до голяма степен зависи от наследствената предразположеност (генетична обремененост) към конкретния алерген. Невинаги обаче тази връзка е налице. Най-големите групи алергени, към които развиват свръхчувствителност най-много хора, са полените, животински продукти като пера, косми, ужилвания от насекоми, битови и индустриални химични препарати, лекарства, домашен прах и т.н.
Едни от най-често срещаните алергии са сезоният алергичен ринит (сенна хрема) и бронхиалната астма, чиято връзка с хранителни алергени се счита за установена. Хранителните алергии се предизвикват от алергени, постъпващи с храната и представляват една от най-големите групи алергени изобщо. Установено е, че над 90% от всички хранителни алергии се предизвикват от следните храни: яйца, мляко, житни растения, соеви продукти, риба, морски дарове, ядки, адитиви в храните (консерванти, оцветители, аромати).
Оказва се, че най-силно хранителните алергии се проявяват в кърмаческа и ранна детска възраст, когато са повечето първи контакти с хранителните алергени. Тогава обикновено се установяват храните, които алергизират детския организъм и трябва да се избягват. Най-честите алергии в тази възраст са алергията към белтъка на кравето мляко, соята, житните храни, ядките, яйцата, рибата. Понякога тези алергични реакции преминават и в по-късна възраст тези храни могат да се консумират без да създават проблеми. Но всичко е строго индивидуално и алергичният пациент винаги трябва внимателно да се наблюдава. Алергичните симптоми могат да бъдат от страна на кожата (зачервяване, сърбене, обриви и др.), от страна на дихателна система – (алергичен ринит, бронхит, бронхиална астма), от страна на очите – сърбеж, парене, сълзене, конюнктивит, и от страна на храносмилателната система – диария, чревни колики, метеоризъм. При по-тежките форми на алергични реакции (анафилактичен шок, едем на Квинке, остър астматичен пристъп) винаги се засяга и сърдечно-съдовата система. За щастие тези реакции рядко се срещат при хранителните алергии, като за тях са характерни по-леките симптоми, засягащи предимно кожата и храносмилателната система, но от друга страна е установено, че бронхиалната астма почти винаги се предизвиква от хранителна алергия. Това дава основание при лечението на една алергия да се взема под внимание и хранителния режим на пациента независимо, че проявите може да не са от страна на храносмилателния тракт.
Освен изброените по-горе алергизиращи храни като яйца, мляко, соя, ядки, житни култури, риба, морски дарове е добре да се избягват също: мед, пчелен прашец, мъхести плодове, ягоди, цитрусови плодове, шоколад, какао, кафе, алкохол и всякакви синтетични адитиви в храните. Както се вижда спазването на една хипоалергенна диета не е лесно, но вероятността по този начин да подпомогнем лечението и отслабването на алергичните симптоми е много голяма.
Изследвания
Поставянето на диагноза бронхиална астма е сравнително лесно, на базата на характерната клинична картина с пристъпи на задух, кашлица, стягане в гърдите, затруднено дишане, зачервяване, изпотяване и хрипове, но доста по-трудно е да се установи конкретния алерген, който причинява тези реакции. За целта се наблюдават внимателно пристъпите, разпитва се пациентът за минали подобни състояния и се правят няколко вида изследвания. Такива са например:
- кожно-алергичните проби, при които се провокира алергична реакция върху кожата чрез въвеждане на минимално количество от подозирания алерген;
- кръвните тестове, при които се изследва наличието и титъра на специфични антитела (IgE);
- т.н. провокационен тест, при който директно се поставя пациентът в контакт с подозирания алерген;
- функционално изследване на дишането на пациента, при което пациентът трябва да диша през специален уред, наричан спирометър.
Чрез внимателна преценка на резултатите от проведените изследвания се прави извод дали пациентът наистина има алергия към конкретния алерген.
Алергията не бива да се бърка с така наречената “хранителна нетолерантност или непоносимост”, която протича по различен механизъм и дава значително по-слаби и разтеглени във времето прояви, които често са много по-разнообразни от тези на алергията. На хранителната непоносимост ще посветим специална статия по-нататък. Важно е да се знае, че хранителната непоносимост не може да бъде диагностицирана с рутинните тестове за хранителна алергия и за нея съществуват специално разработени тестове.
Здравословен хранителен режим за борба с алергиите
На базата на всичко казано дотук, най-доброто, което човек може да направи за себе си, ако има съмнения за хранителна алергия е да потърси специалист-алерголог за прецизна диагностика и ако се установи алергия към определена храна или група храни, да се обърне към специалист по диететика, който да му изготви хранителен план за елиминиране на алергизиращите храни от хранителния му режим. За изготвяне на идивидуален хранителен режим, който да задоволи специфичните нужди на вашия организъм, може да се обърнете към специалистите в нашия медицински център „Здравословен Живот”, където ще получите квалифицирана, дългосрочна и ефективна помощ.
За да се постигне максимална елиминация на алергизиращите храни или съставки, диетолозите разчитат на голям брой диетични, здравословни и био-продукти, изготвени по специални стандарти, които гарантират максимална чистота и качество на храните, както и пълно отсъствие на алергизиращи съставки в тях. Намерете всичко, от което имате нужда и в нашия био супермаркет ”Здравословен Живот”.
Следете актуалната информация на нашия сайт zdravosloven.com за предстоящата инициатива от дългосрочната кампания „Пациенти за здравословен живот”, свързана с алергиите и астмата.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
