Здравословните традиции в българския фолклор през месец март
Ако се вгледаме малко по-дълбоко в замисъла на всяка българска традиция, ще открием не само много мъдрост, но и практики, и поверия, които могат да ни направят по-здрави и щастливи, да ни донесат помирение със себе си и с околния свят. Целта на всяка традиция е постигане на телесно здраве (защото тялото е храм Божи), както и на духовно съзряване за повече хармония и любов.
Поводът да разгледаме българските обичаи е настъпващият месец март, който свързваме с две основни традиции: празнуването на баба Марта и Великденските пости.
Великите пости започват Неделя Месопустна, когато за последен път се яде месо. През цялата следваща седмица се разрешава риба, сирене, яйца и масло. На следващата седмица е Неделя Сиропустна, когато започва същинският пост. В никакъв случай не трябва да приемаме постите като период на лишения от любимите ни храни и други навици. Преди всичко постите имат профилактично-оздравителен ефект и укрепват здравето чрез пречистване на организма от токсините. Изминалата зима е период, през който липсват свежи и пресни плодове и зеленчуци, а храните които консумираме са бедни на ензими и често трупаме излишни килограми през този период. Постите съдействат за отстраняване на излишните белтъчини, токсични натрупвания и шлаки от клетките и тъканите на организма. Но постът е не само на физическо ниво.
Постът пречиства не само тялото, но и ни прави по-благочестиви и обичащи. Той освещава душата и помага на човека да побеждава тъмните сили в него и извън него. По време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства и трябва да е готов да се примири с всички свои врагове, да заплати всичките си дългове. През този период трябва да се стремим не само към пречистване на организма, но и към духовно извисяване и освобождаване от негативните мисли. Типичната за зимния период депресия трябва да бъде заменена от чувство на нова надежда и желание за просветление. Не случайно именно Сирни Заговезни е денят, в който се дава взаимно опрощение между млади и стари, помиряваме се с роднини и близки, които сме наранили съзнателно или несъзнателно. Така се освобождаваме от натрупаните негативни отношения и поставяме начало на по-добро общуване. Това е денят, на който се палят ритуални огньове, за да прогонят злите сили, а може би и всички животинки и микроорганизми, които са вредни за здравето. Пречистващата сила на огъня е безспорна и се използва във всички култури. Само когато сме в пълна хармония със себе си, с близките си и с природата, можем да постигнем добро здраве и да живеем дълго и щастливо.
По-забавната част от този период е празнуването на Баба Марта. Според вярванията тя е сестрата на Малък и Голям Сечко, която има типичния за жената променлив характер: ту много лют, ту мил и добър. Нейният двойнствен образ, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, но в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало. Това е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието и в който изпращаме зимата и депресията.
Баба Марта идва, за да ни покаже, че противоположностите се преплитат: след края идва ново начало, след тежката зима идва пролет, след болестта настъпва здравето. В природата съществува женско и мъжко, активно и пасивно, любов, която дарява и благодарност, с която приемаме дареното… Символ на това преплитане е мартеницата. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. Червеното е женското начало, здравето; то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.
Месецът на Баба Марта е свързан с някои забавни традиции, които крият в себе си дълбок замисъл преди всичко за добро здраве и вяра в идващите слънчеви дни. Например: най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността й към къщата и обитателите. Истината е, че това е периодът, в който трябва да почистим домовете си след дългата зима, когато това е било невъзможно. Така в къщите ни ще виреят по-малко вредни микроорганизми и ще се предпазим от много инфекции и заболявания. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва". След като цяла зима децата за стояли предимно на топло вкъщи, сега е времето да се разходят на чист въздух, за да укрепне имунната система и да ги погалят първите слънчеви лъчи, дарявайки ги с повече здраве и витамин Д. Останало е и поверие, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ни спохождат.
Мартеницата от своя страна също има чудодейна сила за здравето. Тя представлява своебразен амулет, който връзваме на китката или закачаме на дрехата си. Според поверието тя ни носи здраве и ни предпазва от злите сили. Но мартеницата има и известно въздействие върху психиката. Всеки път, когато я погледнем, ние несъзнателно си припомняме, че сме предпазени, здрави и щастливи. Така се настройваме положително, ставаме по-работоспособни и се подсещаме да се погрижим за здравето си.
Най-доброто, което можем да направим за себе си през цялата година, е да се вгледаме в българските традиции, които носят народната мъдрост и са заредени с позитивизъм и грижа за телесното и психичното здраве. Баба Марта е само пример, но ние сами можем да си помогнем да живеем не само дълго, но и да прекараме дните си в добро здраве, щастие и хармония.
Използвани материали:
bg.wikipedia.org
ide.li
margaritta.dir.bg
www.journey.bg
www.journey.bg
www.dar-center.com
