Прибори за хранене за ценители
Масата е привилигеровано място, което отразява индивидуалния начин на живот на всеки от нас. Приборите са различни видове и повече в зависимост от ястието, което се сервира. Голямото разнообразие от прибори дава възможност за различни видове приготвяне на масата в зависимост от степента на важност, която се приписва на гостите. А знаете ли колко дълга е историята от тяхната поява до наши дни. Ето и няколко интересни факта.
История на появата на приборите за хранене
Нека разгледаме историята на съвременните прибори от появата на праисторическия човек, та до днешно време, когато имаме голям избор от прибори за хранене и специални правила, по които да се храним.
Дълго време праисторическият човек използва пръстите си, за да се храни, като разкъсва храната със зъби. След това хората откриват, че могат да използват заострените краища на кремъка за режещи инструменти, за да махната кожата или да нарежат месото на едрите животни, за да го пренесат на по-малките части до място, което е безопасно за хранене.
С откриването на медта, хората навлизат в ерата на метала. Ранните Египтяни, които вече били специализирали в изработаката на финни ножове за еднократна употреба, продължили и с изработката на медни ножове – малки по размер, с форма на листа, използвани за домашни и церемониални цели. Тъй като тези ножове не са били толкова здрави и остри като кремъка, те не го изместват изцяло, до момента, в който не се открива сместа между мед и калай, формираща много по-здравата сплав на бронза. Това разширява използването на метал в предметите от всекидневна употреба и осигурява на бронзовите ножове, твърд и остър ръб, който можел да се наостря периодично.
По-късното усъвършенстване продължава в Средния изток и се разпространява сред Келтите от централна и северна Европа през Бронзовата ера. От това време са открити малки ножове в декоративен стил, които вероятно са ползвани за хранителни цели. По-големите декоративни ножове, носени в калъф на коланите, най-вероятно освен за храна, са използвани и за самозащита. Следващият важен напредък е бавното навлизане в употреба на желязото, която започва с откритието на метеоритното желязо в Египет през третото хилядолетие пр.н.е.
През Римския период се обособяват части от обществото със собствени ритуали за хранене и пиене. Някои илюстрации на римляни показват как те се хранят в легнала позиция, което прави рязането с нож трудна задача. Най-вероятно храната се е сервирала на предварително нарязани хапки, подобно на някои съвременни азиатски кухни. Полегналият стил на хранене не бил всекидневен, а характерен за някои празнични събития. Железните ножове с декоративни бронзови дръжки били често срещани и римляните имали голям набор от ножове, включително специализирани ножове за ядене и приготвяне на храната.
Римляните изобретили и сгъваемите ножове с остриета от желязо, някои с прикачени лъжици с декоративни бронзови дръжки, изобразяващи ловни сцени на хрътки, гонещи зайци. Друг вариант е сгъваем нож с формата на лъв, включващ нож с метално острие, сгъваема лъжица и понякога „острие” за ядене на охльови.
Има доказателства от саксонски гробници, от ранните векове след оттеглянето на римляните, за погребани жени и деца, открити с малки лични ножове от желязо. По-голямият нож, наречен „скрамасакс”, използван за общи цели, е с характерна форма, по-плътна задна част и острие, понякога инкрустирано с мед и сребро. Скрамасаксът става много популярен из Европа, като подобен нож притежава Карл Велики като показател за неговия висок статут. Подобни средновековни образци са открити и на брега на Темза.
Илюстрации от средновековни ръкописи показват богати маси с подредени купи, един-два ножа и понякога вилица. Броят на ножовете не отговаря на броя на хранещите се, тъй като се предполага, че според обичаите по това време някои хора носели свои ножове и лъжици или ползвали някой от ножовете на масата. Купите съдържали вода, за да могат хранещите се да почистят ръцете си при консумацията на общите ястия. Вилицата се е споделяла от всички и подобно на лъжицата не се превръща в компания за ножа в хранителния процес до настъпването на втората половина на 17-ти век. Повечето от тези ранни вилици са бронзови и сребърни с два зъба. Подобни са открити в Европа и по-особено Италия. Техният вид не се изменя много до късния 16-ти и ранен 17-ти век, когато броя на зъбите вече варира от две до четири. И все пак вилицата с два зъба от стомана запазва влиянието си във всекидневната употреба в Западна Европа, включително Британия до 20-ти век.
Носенето на лични ножове е добре илюстрирано от Бош и по-късно от Брюгел, които показват носене на ножове на колана за хранене и в случай на нужда и за самозащита. Лъжиците обикновено се затъквали в шапки или дрехи и лесно се губели.
Средновековните туристи трябвало сами да си носят и осигуряват приборите за хранене, навсякъде, където пренощували. Повечето хора носели вид нож в колана си, а само по-заможните освен голям нож имали допълнителни калъфи с малък нож за хранене и лъжица. В последствия започват иновациите в дизайна и конструкцията на средновековните ножове.
Ножовете за хранене от 17-ти век вече са тънки и елегантни, като в края на века са по-декоративни, с гравирани фигури от слонова кост и дръжки от абанос, кехлибар, ахат, благородни метали. Такива ножове се приемат като декоративна част от роклята и са подходящи за впечатляващи подаръци. Много малко от традиционните ножове на това време са запазени, докато декоративните варианти се пазят години наред.
Чифт ножове като подарък от младоженеца за булката било символ на заможност. Булката носела ножовете като знак, че е господарка на къщата и така до ранния седемнадесети век. Дръжките се изработвали от специализирани занаятчии и дори били внасяни от чужбина. Калъфите също се изработвали от експерти в областта на кожата, дървото, платовете и украсата с мъниста.
Първата половина на седемнадесети век отчита разлика в размера и стила на ножа. Той става по-къс и с по-широко острие, тъй като вече не се изисква да е като копие, за да се боде храната с него. Подплатената с плюш кутия за прибори показва типичен нож „ятаган” и вилица с дръжка на пистолет.
Ранният седемнадесети век въвежда вилицата на всички социални нива, обикновено като другар на ножа. Вилиците се използват в Европа от ранни времена, тъй като тризъбецът е само една голяма вилица. Смята се, че те са се използвали в самото готвене. Пътуващите в чужбина носели от Италия навика да се хранят с подобни прибори и не след дълго този обичай се приема и в Англия. Първоначално стилът, конструкцията и материала на вилицата съвпадали с тези на ножа, като дръжките били малко по-малки и зъбите на вилицата вили от стомана. Това продължило до средата на 17-ти век, когато лъжицата се присъединила към ножа и вилицата.
По време на втората част на седемнадесети век, комплектите за пътуване, съдържащи ножове, вилици и лъжици станали необходимост и това продължило през този и следващия век. Повечето от тези комплекти се състояли от нож и вилица, а в някои имало и лъжици. Някои били по-сложни със сгъваеми и разглобяеми ножове, вилижи и лъжици със стъкленици, тирбушони и други части. Тези комплекти можело да се правят и по-специална поръчка.
18-ти век острието става по-дълго, извито и с форма на шпатула на върха, а дръжката с ясно изразена форма на пистолет като ножът се превръща в първокласен пример за Бароков нож, наричан ятаган. Подобен нож със сребърна дръжка е препочитан и до днес, тъй като е удобен за ползване.
С тези промени настъпват и промени в стила и начина на подреждане на масата с комплект нож, вилица и лъжица. Въвежда се и отделната стая за хранене с маса за хранене, със столове и подходящо обзавеждане. Част от по-заможната средна класа търговци започват да слагат на своите гости прибори в кутии, покрити с рибна кожа с ножове, вилици и лъжици в достатъчни количество, което вече обезсмисляло нуждата гостите сами да си носят прибори.
От 1720 година дизайнът на използвания нож ятаган се променя, като се изправя гърбицата, но се запазва острието с форма на шпатула. Всичко това се променя след средата на века, когато настъпва промяна в еволюционната верига на ножа на осемнадесети век с въвеждането на така наречения „френски” стил. Остриетата става дълги и с форма на копие, като най-широката част е по средата по дължината на острието. Дръжките били с кръгло или овално сечение със сребърно покритие.
Кутиите за ножове продължили да бъдат част от качественото обзавеждане, като те съдържали дузина или повече ножове и вилици, а понякога сребърни лъжици. Лъжиците в различни размери се подвизавали и в отделни кутии, по три броя. Повечето кутии от ранния и дори късен осемнадесети век имали ключалки и се съхранявали във всекидневната. След хранене те били измивани и заключвани отново, докато се наложело да се ползват отново. По-късно се появат и десертните комплекти, като стават популярен подарък през 19-ти век.
През 1820 година се налага широкото острие със заоблен връх и права, проста дръжка от слонова кост. Това се запазва до края на 19-ти век с малки прекъсвания за влияния на различни артистични движения и моди, които в по-голяма степен влияят повече върху декорацията, отколкото върху конструкцията и размера. Пример за това са прибори оформени като пики.
В този период са популярни и модерните промишлените изложения, които предоставят широки възможности за представяне на висококачествени умения и иновации. Началото на двайсети век се наблюдава леко намаляване в размера на ножа, заедно с подходящи промени в другите прибори. Дните, в които всеки е носел прибори за хранене, вече са в историята, но с навлизането на пътуването с влак или кола, навлизат и малките сгъваеми ножове за плодове, прибори и столове за пикник.
През 1914 година настъпва важна промяна в конструкцията на ножа – започва да се произвежда в промишлени количества от неръждаема стомана. Това означава, че остриетата вече нямало да ръждясват лесно и ще издържат на петната от киселини и различни видове храна.
Един стил ножове се появява в края на 19-ти век и се налага бавно в Англия и Германия. Става въпрос за изцяло метален нож, изпълнен от желязо или стомана, който се появява през различни периоди в миналото и се възражда с представянето на неръждаемата стомана. Този нож е беспорен първенец за първата половина на 20-ти век и в комбинация с изработените от неръждаема стомана вилици и лъжици заемат първо място сред приборите за хранене. Започва производство на прибори в промишлени количества.
Прибори за ценители
След внимателно търсене нашият екип се спря на приборите, произведени от фирмата Мануел Маркес, Herdeiros, основана през 1911 от Мануел Маркес. Фирмата произвежда единствено прибори за хранене, индентифицирани със собствена запазена марка в град Caldas Das Taipas, община Гимареш, област Брага в Португалия.
Инициативата и устойчивостта на основателя помагат на компанията да се адаптира и да расте, така че през 1950 компанията изнася за бившите португалски колонии. През 1963 година управлението на компанията се поема от двамата наследници на Мануел Маркес – Авел и Хосе под формата на акционерно дружество. Развитието на компанията продължава, поддържайки постоянство и воля да увеличи производствения потенциал, подобрявайки качеството. През 1974 година компанията се разширява и достига до клиентите от Австрия, Гърция и Германия. През 1996 година компанията продължава развитието си без един от партньорите Авел Маркес и се превръща в акционерно дружество. През 1998 бариерата от един милиард „ескудо” в продажбите вече е надмината и компанията има клиенти от всички континенти. Компанията вече е част от мрежата за дистрибуция и на бразилския пазар. Развитието продължава всекиминутно и въпреки успеха, който постига тази компания, участниците никога не забравят своята история и тези, които са допринесли в голяма степен за настоящето състояние и развитието на компанията.
Приборите HERDMAR са произведени от висококачествена неръждаема стомана и според най-съвременния процес в областта на производството на прибори и под строг контрол на качеството.
Използвани при нормални условия, и ако се пазят добре, приборите остават блестящи, полирани и в добро състояние за дълго време. Приборите могат да се мият в съдомиялна машина. Въпреки това е добре да вземете в предвид някои предпазни мерки, които да следвате при грижата за вашите прибори HERDMAR. Препоръчително е да миете приборите със специално покритие (позлатени, цветни, с кристали Swarovski) на ръка поради фината им изработка и деликатност.
А ето и няколко съвета
Знаете ли какви са специалните правила за поставяне на приборите на масата? От дясната страна на чинията с остриетата, обърнати към чинията, поставете първо ножа за хранене, ножа за риба и накрая лъжицата за супа, а от лявата първо поставете вилицата, след това вилицата за риба, от горната част на чинията сложете първо десертния нож, с острието, сочещо към чинията и дръжката, сочеща на дясно, десертната вилица с дръжка, насочена в обратната посока и най-накрая десертната лъжичка в същата посока като ножа.
Всички прибори се изравняват спрямо дръжките си. По отношение на чиниите, първо се слага основната чиния, следвана от чинията за супа.
ТУК може да разгледате голямото разнообразие от прибори от висококачествена неръждаема стомана и да направите вашата дългосрочна инвестиция за перфектно качество, стил и добър вкус. Да не забравяме освен естестичната страна и здравословната. Горещо ви препоръчваме да приготвяте храната в керамични съдове, което гарантира, че готовото ястие е запазило своите полезни харакатеристики непокътнати. Добрата новина е голямото разнообразие от цветове и форми на керамичните съдове. Като добавим и красивите, изящни и изтънчени прибори за хранене само за ценители, вашата кухня ще се превърне в любимия кът за вас и вашите гости.
Използвана литеартура:
Enotes
Снимка:
Kafe cz
Waiting on Martha
