10 съвета за здраве от лечителя Петър Димков
Хиляди българи са били изцелени от вълшебните рецепти на Петър Димков, една от легендите на народната медицина у нас.
Ето и легендарните съвети за вечно здраве от лечителя:
1. Изграждайте живота си “съответно” на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни “разминавания” между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие “хаби” живота!
2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг.
3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение – бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят – смърт.
4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват”, износват, убиват организма (духа).
5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна – тя не само изразява здравето, но го прави.
6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте – това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда – преумората също е „неизлечима”. И обратно, не се отдавайте на свръхленост – това е “прекаляване” с бездействието.
7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек.
8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота – главното Условие да останете в него.
9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате.
10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!
"ТОЗИ ДОМ Е ДОМЪТ НА МОЯ ЖИ-
ВОТ. В него прекарах живота си. Тука татко
работеше, приемаше, и мисля, че всички хо-
ра, които са идвали от цяла България, помнят
този дом, който носеше толкова здраве, вяра
и сила на хората. Когато дойдохме да живеем
тука, аз бях изкарала бронхопневмония и още
кашлях. Спомням си как всеки ден татко ме
вземаше за ръчичка и ме водеше в гората към
Борисовата градина, която беше на две мину-
ти от къщата ни. Разхождахме се много. Ни-
кога няма да забравя тези разходки. Татко
беше прекрасен разказвач. Той ми разказва-
ше чудесни приказки – за гномчета-джуджен-
ца, които са духовете на земята, и на мен ми
се струваше, че ги виждам в гората; за селфи-
дите – духовете на въздуха, за ундините, ру-
салките – духовете на водата, за саламандри-
те – духовете на огъня. За всички тях слушах
вълшебни приказки. Говореше ми за елфите,
които са в цветята, и аз разговарях с цветята и
мисля, че ги виждах и говорех с тях. Казваше
ми колко трябва всичко да се обича в гората,
колко трябва да пазим тревичките, цветенца-
та, никога да не късаме листенца, цветенца,
защото тях ги боли и те са живи. И че всич-
ко е живо и разумно в природата."
Използвани източници: книгата на Лили Димкова "Петър Димков - моят баща"
