Как се обозначават Генно Модифицираните Храни върху хранителните етикети
От колко време е задължително обозначаването на ГМО в храните върху техния етикет?
Общоевропейска регулация върху хранителното етикетиране съществува от 1997 година, когато влизат в сила европейските регулаторни мерки за всички нововъведени храни и хранителни съставки. През 2003 година Европейския Парламент, Европейската комисия и правителствата на държавите членки решават да има нова регулация върху генно-модифицираните храни и фуражи. Новото законодателство доразширява изискванията за етикетиране, като измества съществуващата регулация върху нововъведените продукти.
Кога е необходимо обозначаване на ГМО върху етикета?
Ако една храна съдържа ГМО, това трябва ясно да бъде обозначено върху етикета и, без никакво съмнение.
Например: Ако сорт генно-модифицирани домати (Flavr Savr tomato) или генно-модифицирана царевица достигнат до рафтовете в магазините, те задължително се обозначават ясно върху етикета, дори когато се продават без опаковка, в насипно състояние. Към момента все още няма такива продукти на пазара.
Преработени храни и съставки произведени от генно-модифицирани растения или микроорганизми – също изискват етикетиране. Такава е процедурата без изключения от април-2004 година, независимо от това дали се откриват или не, ГМО в крайния продукт.
Или накратко: всички храни и съставки произведени изцяло или частично от генно-модифицирани организми трябва ясно да обявяват тази информация върху етикетите си.
Трябва ли да се обозначават ГМО-овкусители и ГМО-адитиви?
Същите изискванията които важат за храните и техните съставки, се прилагат и по отношение на овкусителите и адитивите. Ако те са директно произведени от ГМО, трябва да бъдат обозначени като такива. Това важи и за най-разнообразни адитиви произвеждани изцяло или частично от ГМ-царевица или ГМ-соя.
Неясни остават изискванията по отношение на адитиви в чието производство са участвали ГМ-микроорганизми. Към момента те не се обозначават върху етикетите ако самите ГМ-микроорганизми не попадат в продуктите.
А какво е положението при етикетирането на месото, яйцата и млечните продукти добивани от животни хранени с ГМ-фуражи?
Фуражи съдържащи ГМ-растения или части от ГМ-микроорганизми трябва да бъдат обозначени върху етикета. За храните произведени от животни хранени с ГМ-фуражи обаче, каквито са яйцата, месото и млечните продукти, не се изисква етикетиране. Те се разглеждат като храни произведени “с помоща на ГМО” и следователно се изключват от изискванията за етикетиране.
Има ли и други изключения от изискванията за ГМО-етикетиране?
Само продукти които по закон се определят като храни изискват етикетиране. Средите за култивиране на микроорганизми, веществата-носители (напр. за витамини и овкусители), както и помощните вещества (напр. ензими) попадат в тази категория “извън храните”. Тези продукти не се етикетират, дори когато са произведени от ГМО.
Какво се случва когато една храна се “замърси” с малки количества ГМО? Кога в тези случаи се изисква обозначаване върху етикета?
Непреднамерено и технически неизбежно смесване трябва да се обозначава само ако съдържанието на ГМО надхвърля 0.9% спрямо естествения продукт.
Това се допуска да се прави само при две условия:
1. Засегнатия производител трябва да докаже, че следите от ГМО са били технически неизбежни. Ако ГМО са привнесени целенасочено, тогава етикетирането е задължително.
2. Привнесените ГМО трябва да са одобрени за използване в рамките на ЕС и следователно да се считат за безопасни
Генно-модифицирани организми вече се отглеждат в Европа. Рано или късно “заразяването” с ГМО ще достигне до моята храна. Не желая никакво ГМО в храната си.
По същество това твърдение е вярно. Въпреки че сериозните и отговорни практики могат да намалят вероятността от неумишлено смесване на естествени и генно-модифицирани растения вече отглеждани на полето, то никога не може да бъде напълно изключено. Във фермата, по време на транспортиране, в склада или по време на преработката, поленови частици носени от вятъра или такива полепнали по контейнерите оставят много възможности за смесване.
Природата е “отворена система”. Следователно никакви култури не могат да се отглеждат при пълна изолация. Това важи и за био-земеделието. С последните най-чувствителни тестове, следи от замърсяване с ГМО са открити дори в био-храните.
Единственият начин да се осигури 100% чистота на храните без ГМО е, да се спре повсеместно производството на ГМО. Да се изоставят биотехнологиите в селското стопанство не звучи реалистично. ГМО културите вече покриват 90 милиона хектара площи по целия свят.
Ако съм принуден да приема “замърсяването” с ГМО, имам ли изобщо свобода за някакъв избор?
Обозначаването върху етикета дава на потребителите право да изберат продукти които не са целенасочено или директно произведени от ГМО.
Важно е да се знае, че ГМО-етикетите не са един вид “предупреждения”. Те съществуват просто за да са информирани потребителите че храната съдържа генно-модифицирани съставки, които са одобрени в рамките на Европейския Съюз и са преминали стриктна оценка за безопасност. От гледна точка на изискванията на ЕС, тези храни са толкова безопасни колкото и техните конвенционални аналози.
Кой въвежда тези задължителни изисквания за етикетиране?
Както и при други случаи свързани с хранително законодателство, това е изцяло в юрисдикцията на всяка държава и нейното вътрешно законодателство и се съблюдава от официално оторизираните органи по контрола на храните.
Всички държави-членки имат специално оборудвани лаборатории за тази цел. Тези лаборатории съблюдават официално признати стандарти и практики.
Мога ли изцяло да се доверя на обозначенията върху етикетите?
Не е възможно винаги да се каже дали нещо трябва да бъде обозначено върху етикета, само като се погледне крайния продукт. Понякога продукти в които не се откриват следи от ГМО, все пак изискват етикетиране. Този нов подход към етикетирането върши работа само когато се изгради цялостна система за документално отразяване на промените по целия цикъл на производството и доставките. Всеки производител трябва да получи информация относно съдържанието на ГМО в използваните суровини. Той на свой ред трябва да подаде тази информация на всички звена нагоре по веригата на снабдяването.
Цялата хранителна индустрия вече е задължена да създаде система за проследяване, но дали такава система ще бъде успешно изградена - бъдещето ще покаже. Има все още проблеми за решаване, особено по отношение на външнотърговските отношения.
В Европейския Съюз, генно-модифицираните организми ГМО и продуктите извлечени от ГМО са изрично изключени от производствените методи на био-земеделието. От 1999 година, условията за био-земеделие, маркетинг и внос на био-продукти попадат под законова регулация. Някои държави-членки на ЕС имат допълнителни национални регулации за етикетиране на конвенционални продукти които са “без ГМО”.
Органичните продукти: не са генно-модифицирани, но и не са абсолютно гарантирани, че са “без ГМО”
При биоземеделието, насоченото използване на генно инженерство е забранено със закон: регулациите в Европейския Съюз забраняват използването на генетично модифицирани растения или микроорганизми. Тази забрана се разпростира и върху фуражите произведени от ГМ-растения или с помоща на ензими произведени от ГМ-микроорганизми. Независимо от това, леки примеси на ГМО са допустими в органични продукти и следи от ГМО са откривани в няколко случая при контролни измервания.
Прагът за случайни, технически неизбежни примеси на ГМО в “биологичните” и конвенционалните продукти е поставен на 0.9% и е общовалиден.
• Следователно, биологични продукти съдържащи примеси под този праг не са задължени да ги обозначават върху етикета си. Един по-рестриктивен праг за биологичните продукти отколкото за конвенционалните би довел в някои случаи, до различия в етикетирането за ГМО при тях, дори когато съдържат едно и също количество ГМО.
• Възможно е да се използва и изразът “произведено без генетично инженерство” върху етикета. Някои държави-членки имат национално законодателство регулиращо този тип етикетиране.
Продукти съдържащи ГМО не са годни да етикетиране като органични, освен ако не съдържат до 0.9% ГМО поради случайно замърсяване.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
