Хранителните добавки като източници на есенциални нутриенти и биологично активни вещества - 1-ва част
Хранителните добавки са особена и изключително разнородна категория продукти като единствените два обединяващи всички добавки признаци са следните:
1. Природен или синтетичен произход.
2. Наличие на биоактивни субстанции с физиологични ефекти в човешкия организъм.
Термини
Най-често използваните англоезични термини за понятието „хранителна“ добавка: са „food“, „dietary“ или „nutritional“. Терминът за добавка на английски е „supplement“. Той се е наложил и в почти всички европейски езици. В България е наложен терминът “хранителна добавка”, но тази категория продукти трябва много внимателно да се разграничава от технологичните хранителни добавки, които не са естествено съдържащи се в храните съставки и се влагат изкуствено с цел подобряване определени качества на хранителните продукти. Последните се наричат още “адитиви”.
Пазар за хранителни добавки
По отношение на ролята, мястото и значението на хранителни добавки и нутрацевтиците на пазара на продуктите, свързани със здравето могат да се приведат няколко обобщаващи цифри. Така например световният нутрацевтичен пазар е пораснал от $38.2 милиарда през 1999г., до $46.7 милиарда през 2002, а според прогнозите на водещи маркетингови агенции този пазар ще продължава да расте в близките 10-15 години средно с 10-15% годишно.
Причините за пазарния бум на нутрацевтиците и хранителните добавки всъщност са многобройни и разнородни, но по важни от тях са както следва (Източник 2):
1. Потребителите искат по скоро да се предпазят от болестите отколкото да ги лекуват;
2. Разходите за здравеопазване нарастват в световен мащаб;
3. Потребителите вече осъзнават връзката между хранене и здраве;
4. Населението в развитите държави застарява;
5. Потребителите желаят да се противопоставят на увеличените рискове за здравето, свързани с микробиологично и химично замърсяване на въздуха, водата и храните;
6. Натрупват се нарастващ брой научни доказателства за ефективността на хранителните добавки по отношение благоприятно повлияване на различни физиологични състояния и заболявания.
Разлика между нутрацевтик и хранителна добавка
От теоретична и практическа гледна точка е важно е да има ясно разграничаване между двете близки и често припокриващи се понятия „нутрацевтик“ и „хранителна добавка“. Дефиницията за нутрацевтик гласи, че нутрацевтик е всяка субстанция, която може да се счита за храна или част от храна и осигурява здравни ползи, включително превенция и лечение на болести (проф. Б. Попов “Функционалните храни – настояще и бъдеще” - 2006). На базата на горната дефиниция от една страна и като се съобразяваме с факта, че съгласно Закона за Храните в България, хранителните добавки се дефинират като “храни”, логично можем да заключим, че тази част от хранителните добавки на българският пазар, за които съществуват ясни и категорични доказателства, подкрепени с клинични изследвания, извършени съобразно стандартите на добрата клинична практика, които доказват, че те осигуряват здравни ползи за организма, включително превенция и лечение на болести - са нутрацевтици. За останалите хранителни добавки обаче, би било спорно и съмнително да бъдат поставени в категорията “нутрацевтици” преди да е налице гореспоменато основание.
Маркетингови аспекти
От маркетингова гледна точка нутрацевтиците са гранични продукти – заемащи мястото между храните и лекарствата, които могат да се намерят както в аптечната, така и в бързооборотната мрежа. Все още обаче липсват достатъчно ясни и унифицирани дефиниции, критерии и стандарти за класификация на нутрацевтиците – особено за функционалните храни и напитки. В същото време на нито един пазар в света, проблемът с ясната и ефективна регулация на нутрацевтиците не е решен докрай – дори в ЕС има рамкови нормативни документи, които задават общи принципи на регулация, но всяка страна си има и специфично законодателство както и пазарни практики по отношение на различните групи нутрацевтици.
Съществуващите към момента най-често използвани маркетингови класификации подразделят нутрацевтиците на три големи групи, към които най-общо спадат хранителните добавки в дозирани форми (витамини, минерали, други суплементи), функционалните храни и функционалните напитки (Източник 3). Съществува една по-специална категория нутрацевтици – така наречените „медицински храни“, които са регламентирани законово в САЩ и в повечето европейски държави. Те трябва да се прилагат само под медицинско наблюдение при заболявания, имат ясно дефинирано съдържание на нутриентите, основават се на признати научни принципи и са преминали специализирана процедура за оценка в медицинската практика. Медицински храни не се продават на обикновени потребители, а се отпускат по лекарско предписание (Източник 2).
Дефиниции в различните държави
Дефинициите за хранителни добавки на различните държави са сходни, но имат и някои различия в детайлите. Американската Дефиниция е дадена в Наредбата за здравните и образователните аспекти на добавките към диетата на САЩ (Dietary Supplements Health and Education Act – 1994). Според споменатата наредба диетична добавка е продукт, който отговаря на следните критерии (Източник 4):
• предназначен e да допълва диетата и съдържа или носи някой от следните компоненти на храната: витамин, минерал, билка или друго растение, амино-киселина, хранително вещество, предназначено да допълва диетата чрез увеличаване на дневния прием или концентрат, метаболит, компонент или комбинация от споменатите съставки.
Освен това според американската дефиниция е необходимо всяка хранителна добавка:
• да е формулирана за употреба като хапчета, капсули, таблети или в течна форма;
• да не съществува като конвенционална храна, или като отделна съставка на ястие или меню;
• да има изрично обозначение „хранителна добавка“.
Може да включва продукти като одобрени нови лекарства, сертифицирани антибиотици, или друг биологичен материал, които са били продавани като хранителни добавки преди да бъдат одобрени, сертифицирани или лицензирани.
Европейската Дефиниция за хранителна добавка е близка до американската, но в същото време има и някои различия в сравнение с нея. Тя се дава от Европейската Директива 2002/46/ЕС и гласи, че: „Добавка към храната е всеки вид храна, чиято цел е да допълва нормалната диета и освен това е концентриран източник на витамини, минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, самостоятелни или в комбинация и която се предлага в дозировъчна форма като под дозировъчна форма се разбират форми като капсули, пастили, таблети, хапчета и други подобни форми, също и сашета, съдържащи прахчета, ампули, съдържащи течни разтвори, пулверизатори, и други подобни форми на течности или прахове, разработени така че да могат да се приемат в измерими единични малки количества (European Directive 2002/46/EC on Food Suplements).
Преди да се цитира българската дефиниция за хранителна добавка е добре да се уточни, че по смисъла на Закона за Храните в България всички хранителни добавки се дефинират като „храни“, а точната дефиниция за храна е дадена в чл. 2, алинея 1 от Закона за храните и гласи:
Чл. 2. (1) По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен. “Закон за храните” - Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2006 г., в сила от 14.04.2006 г.)
На базата на горепосочената дефиниция, хранителните добавки се определят като храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.
За нуждите на практиката бихме могли да направим няколко извода и обобщения на базата на всички изброени дотук дефиниции и класификации както следва:
1. Нутрацевтиците са широка категория продукти, която включва хранителни добавки в дозирани форми, функционални храни, функционални напитки, храни за специални и медицински нужди.
2. Основните признаци, които характеризират хранителната добавка, отговаряща на изискванията за нутрацевтик, са дозировъчната форма и високата концентрация на биологично активни вещества с доказани по научен път полезни здравословни ефекти – това са и основните критерии, по които тя се отличава от всички други подобни продукти на пазара.
Следете за продължението на обширната тема за хранителните добавки на нашия сайт в секция портал.
За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.
Използвана литература:
Д-р Владимир Шишков
(Статията е публикувана в сборника от материали на VIII Национален Конгрес по Хранене)
Референтни справки:
Източник 1: NutraIngredients.com, “Nutraceuticals sales to hit $75 billion”
Източник 2: Food-Info.net, Functional Foods
Източник 3: Key Note, Nutraceuticals, May 2005
Източник 4: US Food and Drug Administration Center for Food Safety and Applied Nutrition, December 1, 1995
