"" was successfully added to your cart.

Виж любими Виж количката

"" was successfully added to your cart.

Виж любими Виж количката

Хранителните добавки като източници на есенциални нутриенти и биологично активни вещества -2-ра част

Автор: Д-р Владимир Шишков
Последно обновяване на информацията: 27.12.2011 г.


Продължаваме с темата за хранителните добавки, като ще се опитаме да разбулим всичко, свързано с тях.

Производство на хранителните добавки
Едни от най-важните аспекти от пазара на хранителни добавки са източниците и технологиите за тяхното производство, както и гарантираното им качество и безопасност. Все по-ясно очертана тенденция в световен мащаб е трансферът на технологии и ноу-хау от фармацевтичния бизнес към производството на хранителни добавки, което засилва сходството на хранителните добавки с лекарствените продукти и все повече ги отдалечава от стандартните хранителни продукти. В същата посока се развива и засилващият се качествен контрол при производството на добавките, като най-добрите фирми прилагат абсолютно същите стандарти за контрол върху производството на хранителни добавки, които се прилагат и при производството на лекарства (стандартите на добрата производствена практика - GMP).

По отношение на източниците и суровините за добиването на хранителни добавки – те са същите както при лекарствата – животински, растителни, минерални, микробиологични култури, като някои хранителни добавки (напр. витамини), могат да се получават и по синтетичен път.

В същото време се заражда нова мощна тенденция в глобален мащаб, като пазарът на хранителни добавки става все по-атрактивен за фирми от различни сектори и в него започват усилено да навлизат фармацевтични, хранителни и биотехнологични фирми. Това неминуемо води до диверсификация на хранителните добавки, като се появяват все по-многобройни и разнородни нови групи продукти със смесени характеристики на храни, лекарствени продукти, козметични продукти и т.н.


Клинични изпитвания
От гледна точка на ефективността и безопасността при употреба на хранителни добавки, най-важни са техните клинични изпитвания, които осигуряват солидна практическа основа и клинични доказателства за тяхното действие и безопасност. Клиничните изпитвания при хранителните добавки се извършват по правилата на добрата клинична практика, утвърдена в изпитването на лекарствени продукти, а именно – двойно-слепи, плацебо-контролирани, кръстосани, рандомизирани, и мултицентрови проучвания върху достатъчно голям брой хора. Затова и тяхната доказателствена стойност е същата както и при лекарствените продукти. Все още обаче твърде малко фирми-производители на хранителни добавки доказват с клинични проучвания ефективността на своите продукти и изследват тяхната бионаличност и усвоимост в човешкия организъм.

Пазар на хранителните добавки
В България през последните няколко години се забелязват бързи темпове на годишен растеж в продажбите на хранителни добавки – 8-10 %, като според някои прогнози пазарният потенциал е измерим с пазара на лекарства и доближава 1 млд. лева. В бързооборотната търговска мрежа свободно се продават някои групи хранителни добавки като витамини, минерали, пробиотици и др., като се забелязват и наченки на специализирани алтернативни мрежи за продажба на хранителни добавки – дрогерии, магазини за здравословни и диетични храни. Значителен дял в продажбите на хранителни добавки в последните 5 - 10 години имат и фирмите за мрежов маркетинг (MLM), но техните продажби е много трудно да бъдат мониторирани, тъй като не минават през търговската мрежа. Все още обаче предстои допълнителна регулация на пазара на хранителни добавки чрез нови разпоредби и директиви, които се очаква да бъдат приети в Европейският съюз в близките няколко години.

Критичните области и проблеми на пазара на хранителни добавки в България са свързани с липсата на достатъчно ресурси и специализирани органи за контрол на регистрацията, качеството, безопасността и ефективността на хранителнитe добавки, както и на рекламата им към потребителите. Може да звучи парадоксално, но променената в съответствие с европейските практики процедура на регистрация на хранителни добавки в България (т.н. уведомителен режим) се оказа твърде либерална и високорискова в сравнение със стария регистрационен режим, при който задължително се извършваха лабораторни изследвания за съдържанието и безопасността на всеки един продукт. Улесненото и опростено допускане на всякакви хранителни добавки до българския потребител на база само представени документи от самия производител, с основание повдига въпроса, доколко заинтересованият да продава продукта си производител, може да бъде обективен и безпристрастен по отношение контрола на качеството, безопасността и ефективността на собствения си продукт. От друга страна липсва и достатъчно компетентност и интерес от страна на медицинските специалисти към тази специфична категория продукти, за да има адекватно осигуряване на професионална консултация и подпомагане на потребителите при избор на най-подходящи хранителна добавка за всеки конкретен случай.

Групи
Някои от най-търсените и продавани хранителни добавки в световен мащаб спадат към следните групи:
• Хондропротектори – глюкозамин, хондроитин, хиалуронова киселина;
• Кардиопротектори – Ликопен, Омега-3 ЕМК, co-Q10;
• Пробиотици – на база B. Essensis, L. Bulgaricus, Str. Thermophilus;
• Соеви изофлавоноиди;
• Очни протектори – лутеин и зеаксантин;
• Минерали – калций и магнезий;
• Билки – зелен чай, гинко билоба, жен-шен, чесън.

Според степента на развитие и зрялост бихме могли да разделим видовете пазари на хранителни добавки на следните категории:
• Възникващи пазари – при тях липсва нормативна база и регулация, обособени специализирани канали за дистрибуция, специализирани консултанти и информирани потребители – такива са пазарите от третия свят;
• Развиващи се пазари – при тях съществува базисна регулация, наченки на специализирана дистрибуция и консултанти, повишен потребителски интерес и нужда от информация;
• Развити/зрели пазари – при тях имаме прецизна регулация, ясно обособени специализирани дистрибутивни канали, компетентни медицински специалисти-консултанти, максимално информирани потребители, чиито интереси са защитавани от техните организации с всички възможни законови средства.


В зависимост от съотношението риск/полза за здравето на потребителя на хранителни добавки и на базата на гореописаната класификация на типовете пазари, бихме могли да определим споменатото съотношения при различните типове пазара на хранителни добавки както следва:
• При възникващите пазари имаме съотношение на висок риск от употребата на хранителните добавки към сравнително ниска полза за потребителите им. Рисковете за здравето на потребителите в тези пазари са по цялата верига на производството и продажбите на продуктите.
• При развиващите се пазари имаме съотношение на умерен риск при употреба на хранителни добавки към сравнително умерена полза за потребителите. Рисковете за здравето са значително намалени, но все още остават някои сериозни пропуски в ключови области като контрола на източниците за добиване на хранителни добавки, качествения контрол в преработката, съхранението, транспортирането и самото производство на хранителни добавки, както и в контрола върху етикетирането, рекламата и предлагането на продуктите на пазара и възможността да се получава компетентна и професионална консултантска помощ от медицински специалисти за тяхната безопасна и ефективна употреба.
• При зрелите пазари на хранителни добавки съотношението е сведено до възможно най-нисък риск, спрямо възможно най-висока полза от употребата на хранителни добавки, поради достигнатите високи нива на контрол по цялата верига на производство и маркетинг на хранителните добавки. Медицинските специалисти в тези пазари притежават високо ниво на компетентност и са в състояние да осигуряват адекватна консултантска помощ на потребителите за правилния избор и употреба на хранителни добавки.

По отношение на новите тенденции и посоки в развитието на пазарите и технологиите за производство на хранителни добавки биха могли да се обособят няколко модерни направления, които в момента се очертават като най-перспективни, а именно:
• Създаване и производство на хранителни добавки по биотехнологичен път;
• Създаване и производство на хранителни добавки от генномодифицирани източници;
• Създаване на хранителни добавки, основани на нутригеномиката на отделни популационни групи;
• Създаване и производство на био-органични хранителни добавки от биологично-сертифицирани източници.

Значението на хранителните добавки в медицинската практика, както и все по широкото им приложение ще се обуславят от издигане и нарастване на ролята на превантивната медицина и употребата на хранителните добавки като съществен елемент от нея, за намаляване честотата и тежестта на изява на най-смъртоносните и широкоразпространени социално-значими заболявания. Постепенното налагане на концепцията за поддържане на оптимално здраве през целият живот на човека, както и за възможно най-ранна превенция на рисковете за неговото здраве ще продължи да увеличава областите на приложение и употреба на хранителните добавки в медицинската практика, което неминуемо ще доведе до стабилен и продължителен ръст в тяхното производство и продажби.

Поради повишените очаквания и изисквания към хранителните добавки в световен мащаб, ще продължи да се повишава и гарантира тяхното качеството, ефектът и безопасността по всички възможни механизми. Контролът върху техните източници, суровини, технологии за добиване, транспорт, преработка, производствен цикъл, готови форми, опаковки, етикети, рекламни и маркетингови практики ще продължи да се засилва и ще става все по-прецизно регламентиран. Допълнителен принос за това ще даде мониторинга на пазара от страна на независими органи като държавни и неправителствени организации и лица, както и на асоциациите на производители и вносители на хранителни добавки, потребителски асоциации, медицински експерти, крайни потребители.


По отношение на бъдещето развитие на пазара на хранителни добавки в България, това което предстои непосредствено е доразвиване, унифициране и хармонизиране на българското законодателство и регулационните механизми на пазара в съответствие с последните промени в европейското законодателство и най-добрите европейски практики.

В крайна сметка, за да може бързо и успешно българският пазар на хранителни добавки да достигне средноевропейско ниво на пазарна зрялост, е необходимо ясно осъзнаване на огромните потенциални ползи, но и немалки здравни рискове, които крият тези продукти. Необходими са също и целенасочени усилия от страна на всички, които правят този пазар добре регулиран и функциониращ – производители, търговци, здравни специалисти, потребители и отговорни държавни институции, за да се гарантира максимално безопасната и ефективна употреба на хранителните добавки и техният ценен принос за здравният статус на населението в България.

В медицински център Здравословен Живот работят компетентни медицински специалисти, които могат да ви посъветват точно как да включите определени добавки към менюто си, за да бъдете здрави.

За консултация или изготвяне на лична диета или програма за хранене и здравословен живот, моля свържете се с д-р Шишков на 0885 580 580 или му пишете по електронната поща.

Използвана литература:
Д-р Владимир Шишков
(Статията е публикувана в сборника от материали на VIII Национален Конгрес по Хранене)

Референтни справки:
Източник 1: NutraIngredients.com, “Nutraceuticals sales to hit $75 billion”
Източник 2: Food-Info.net, Functional Foods
Източник 3: Key Note, Nutraceuticals, May 2005
Източник 4: US Food and Drug Administration Center for Food Safety and Applied Nutrition, December 1, 1995


Вижте също:

Бавен метаболизъм? Kак да го събудите от първата закуска...

Портал / Статии

Ще споделим няколко полезни съвети за бърз метаболизъм от Алче Неро Италия. Припомняме, че последните проучвания също разкриват, че не по-малко важно е кога да се храним, а не само какво и кога. Моментът на събуждане, сутрин, е решаващ за нашия метаболизъм. Как правим закуската е първият сигнал, който даваме на организма: ако я пренебрегнем или още по-лошо – пропуснем, това ще се отрази негативно на целия ни ден. Ако не ядем достатъчно за закуска,...

Няколко причини, защо да си създадем навика да пием вода през деня

Портал / Статии

1. За намаляване на теглото: Водата може да замени висококалоричните газирани напитки , соковете с много захар и консерванти , енергийните напитки, а в нея няма никакви калории... Но освен това, пиенето на повече вода потиска апетита и често, когато си мислим, че сме гладни, ние всъщност сме просто жадни. Опитайте да изпиете една чаша вода, когато почувствате лек глад и ще се уверите сами! 2. За повече енергичност : Дехидратацията намалява енергията...

Няколко от най-здравословните храни

Портал / Статии

Пълноценният , здравословен и стриктен хранителен режим е все по-необходим в забързаното ни ежедневие изпълнено със стрес и множеството враждебни фактори от околната среда ,които атакуват имунитета ни ежедневно. Когато се образоваме по темата и приложим усилия да въведем повече сурови и богати на витамини храни помагаме на себе си да се чувстваме по-енергични , по-здрави и сме в крак с тенденциите на храненето в целия свят. Ето няколко предложения...