Храната ни – за тялото и духа II
В търсене на здравето научих и за племето Тубу, което живее в пустинята Сахара при изключително тежки климатични условия, в гола местност, напомняща лунен пейзаж.
За уникалността на това племе и съответно за интереса към него говори фактът, че за неговото проучване се е организирала международна експедиция от четири белгийски университета.
Хората от племето тубу изненадали своите изследователи с невероятната си жизненост, издръжливост и здраве. Търгували със сол, която сами добивали, товарели я на камилите си и я разнасяли из околните племена, като я разменяли за фурми, просо и предмети за бита. По нагорещените пясъци под палещите слънчеви лъчи те можели да изминат по 50-60 до 80 км дневно. Стройни, гъвкави и жилави, те не знаели какво е умора.
Описан е следният случай. Една заран, когато камилите били натоварени със сол, а хората от тубу – готови за път, изследователите решили да тръгнат успоредно с тях в своите охладени и приспособени за горещината джипки. Като изминали част от пътя, около 30 км, дали сигнал за почивка. Лекарите и целият екип с тях били много уморени и вече едва издържали в колите. Но когато проверили състоянието на тубузийците се оказало, че то е без промяна, както при тръгването: пулсът им бил нормален, нямало и следа от умора. Но изненадите не спрели дотук. Изследователите решили да обядват и предложили и на тубузийците от своята храна: телешки бульон и обикновени консервирани храни. Местните хора гледали с подозрение, но когато все пак се решили да опитат – отказвали още при първата хапка и плюели с отвращение. Предпочитали своя обяд, състоящ се само от 3-4 фурми. Учените били силно впечатлени.
Тубузийците, за разлика от хунзийците, са пълни вегетарианци – не ползват никаква храна от животински произход. Сутрешната им закуска се състои само от едно питие от растящите там треви, приготвено по подобие на нашия билков чай, но по-концентрирано, без да се подслажда или посолява. Обядват с по няколко фурми, а вечерята е единственото им по-солидно и основно хранене, винаги едно и също – каша от просо. Тази каша те разнообразяват със сос от местни подправки или я заливат с кокосово масло. При съвсем противоположни условия на тези, при които живеят хунзийците, не високо в планините, а сред палещите пясъци на пустинята, хората от тубу също са постигнали изключително здраве, работоспособност и неизчерпаеми сили. И това при изключително тежка жизнена среда, с ограничена по количество и еднообразна според нашите разбирания храна. Учените са имали всички основания да очакват съвсем друго, но тубузийците се оказали здрави, стройни, гъвкави и със стегнати крака. Те не се нуждаели от зъболекари, тъй като не познавали зъбобола и били с напълно здрави зъби и в напреднала възраст. Хора с наднормени килограми сред тях нямало – при тях възрастните, както и при хунзийците, са на крака до последните Дни на живота си. По нрав са весели, каквито са впрочем всички здрави хора обикновено.
Наскоро беше открит още един отдалечен от цивилизования свят здрав народ с много столетници. Вниманието на геронтолозите беше привлечено от обитателите на Вилкабамба.
Те живеят в изолирана долина в Андите (Еквадор) на 1500 м. височина. И тук хората спокойно, без усилия доживяват своя век (100-те си години). Селището добива известност през 1971 г., когато при преброяването на населението се оказва, че на 819 жители има 9 столетници. При това най-възрастният е на 132 години. Оттогава учени от много страни търсят разковничето на здравето на тези хора.
Тук не е отбелязан нито един случай на рак или инфаркт, докато в съседните долини при същите условия на живот тези болести са в обичайните си пропорции. Столетниците са в добра физическа и психическа форма, запазили са всичките си зъби. А ежедневната им храна е еднообразна и нискокалорична — 1200-1300 калории, т.е. половината от препоръчваното в нашия цивилизован свят. При това, както и хунзийците, те имат голямо физическо натоварване поради примитивността на земеделския труд, т.е. водят активна форма на живот. Продуктите в техния рацион са: ориз, царевица, картофи, фасул, черен хляб, сирене, яйца, плодове. Главното хранене късно следобед е гъста супа като основните продукти, ползвани за нея, са: фасул, ориз, царевица и банани. Те са пълни вегетарианци. Месото, мазнините и захарта там са непознати. Консумацията на сол не е ограничена, но въпреки това не предизвиква сърдечно-съдови смущения.
Столетниците на Вилкабамба, както и на Хунза, не изглеждат на годините си. В чудесно душевно равновесие, те са заредени с чувство за хумор и оптимизъм. Добрите отношения между жителите на селището са установени като традиция, внушавана на децата от най-ранното им детство. Вечер всички си лягат със сгъстяването на тъмнината още в 7 часа и стават в 5 сутрин. Работният им ден започва още със ставането и продължава до късно следобед без прекъсване. Тук никой не е с подкожни тлъстини или наднормени килограми.
Какво е общото между хората от хунза, тубу и Вилкабамба? Всички те се хранят скромно, с понижени според нашите представи калории и с предимство на естествените храни: фабрично обработване на храни там не се прави. Съставът на храната им е само от това, което произвежда тяхната си земя, предимно растителен. Те не ползват нищо консервирано, дори компоти от плодовете. Същевременно водят деен и инициативен живот, с голямо физическо натоварване. В разнищването на проблема за истинското здраве през последните години бяха открити и други здрави човешки общности в различни кътчета на земята. Общото между всички тях е уединението, т.е. изолацията от влиянието на цивилизацията, както и наследствената им култура, в която си заслужава да се вгледаме по-дълбоко.
Използвана литература:
Trayna bio
